Дневниците на Кари Брадшоу
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547712270
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дневниците на Кари Брадшоу». Краткое содержание книги:
Преди Кари Брадшоу да „разбие” Града, тя е обикновено момиче, израснало в предградията на Кънектикът. Къдрокоса фурия, която знае, че иска повече. Повече от това, което я заобикаля, повече от това, за което съученичките й се осмеляват да мечтаят. Тя е готова за истинския живот, но първо трябва да се справи с последните години от гимназията. С познатото ни остроумие и проницателност – макар още по момичешки плахи – Кари проследява пълната си с емоции последна година от гимназията. Докато приятелите й се борят основно на любовния „фронт”, Кари се опитва да преодолее разочарованието си, че не е била допусната до летния семинар по творческо писане в Ню Йорк. После се намесва и момче. Следва и предателството на най-близките й хора, което ще я накара да постави всичко под съмнение. Дните в училище са към своя край и Кари ще осъзнае, че е време да се бори за мечтите си.
Как успява да се превърне в модел за подражание и в един от най-харесваните женски образи на цяло едно поколение? Страстните фенове на „Сексът и градът” с удоволствие ще проследят как Кари Брадшоу се превръща от обикновено момиче в талантлив писател в новата книга на Кандис Бушнел „Дневниците на Кари Брадшоу”. Верните фенове на Кари Брадшоу ще разберат какво е семейството, в което е израсла, как е открила страстта си към писането и какво незаличимо отражение са имали върху нея приятелствата от тийнейджърските й години. Последвайте Кари в нейните дръзки, забавни, а понякога драматични приключения, които ще я отведат до обичания й Ню Йорк, където ще започне новият й живот.
„Това не е тийнейджърката Кари Брадшоу от 2009-2010 година, това е Кари в края на 70-те”, казва Кандис Бушнел в интервю по новата си книга „Дневниците на Кари Брадщоу”. „Това беше времето, в което младите жени за пръв път можеха съвсем свободно да отидат в колеж, да имат кариера, да преследват мечтите си.” Всички сме запознати много добре с любовните драми на Кари Брадшоу, особено онези, причинени от разбивача на сърца – Тузаря (иначе казано Джон Джеймс Престън, или Крис Нот). Този път Кандис Бушнел е решила да овъзмезди Кари, която получава мъжа, пардон, момчето на мечтите си в последната година на гимназията. „Кари получава гаджето, което всяко момиче в гимназията мечтае да има”, казва Бушнел за героя, който ще обсеби фантазиите на младата Кари.
— Уплашена ли си? — пита.
— Мъничко. — Претъркулвам се на лакът. — Не знам.
— Невинаги боли. На някои момичета всъщност им харесва още от първия път.
— Да. Като например на Маги.
— Виждаш ли? Всичките ти приятелки вече го правят! Не се ли чувстваш глупаво да си единствената, която още не го е правила?
Не.
— Да.
— Тогава защо не можеш да го направиш с мен?
— Може би няма нищо общо конкретно с теб.
— Разбира се, че има — отсича той, сяда и си обува чорапите. — Иначе щеше да го направиш.
— Но аз не съм го правила все още с никого! — Припълзявам след него и обвивам с ръце раменете му. — Моля те, не ми се сърди! Просто не мога да го направя… днес. Ще стане някой друг ден. Обещавам.
— Ти винаги казваш така.
— Но този път наистина го мисля!
— Добре — поглежда ме предупредително той. — Но недей да очакваш, че ще те чакам още дълго.
Обува си дънките, а аз се отпускам обратно на леглото и се разсмивам.
— Какво му е толкова смешното? — пита.
Токова ми е смешно, че едва успявам да изрека:
— Дотогава винаги можеш да се утешаваш с порно касети! С яки бомби!
— Ти откъде знаеш за това? — избеснява той.
Покривам лице с възглавницата и пак се изкисквам.
— Още не си ли разбрал, че от мен нищо не остава скрито-покрито?
24.
Циркът идва в града
— Още два дена — отбелязва Уолт, като си дръпва от джойнта. — Още два дена свобода и всичко свършва!
— Ами лятото? — пита Маги.
— Ах, да. Дългото лято на Маги — промърморва Уолт. — Слънчеви бани край басейна, мазане с бебешко масло…
— Мазане на косата с изсветляващи лосиони…
— Ти си мажеш косата с изсветляващи лосиони — отбелязва Маги, като се претъркулва.
— Вярно е — признавам.
— Ама това е адски досадно! — казва Лали и се надига от кушетката. — Вие сте шайка безделници! Я ми дайте и на мен от това!
— Мислех си, че никога няма да поискаш — казва Мишката, като й подава джойнта.
— Сигурна ли си, че искаш да пушиш? — подхвърлям насмешливо. — Последния път, когато го направи, изяде половин килограм бекон. Суров. Помниш ли?
— Беше сготвен! — негодува тя. — Господи, Кари, защо винаги трябва да си измисляш разни неща?!
— Не е ли забавно?
Шестимата — Уолт, Маги, Мишката, Лали, Питър и аз — сме се събрали в старата игрална зала над гаража на Мишката. Навечерието на Нова година е и ние самодоволно се поздравяваме, че сме прекалено готини, за да си правим труда да ходим на парти. Не че наоколо има такова, където да ни искат. В кънтри клуба са организирали танцова вечеринка за хора от третата възраст — или, както се изрази Мишката, за хора с подаващ се от джоба некролог; в библиотеката има киномаратон — „за консерватори от снобската средна класа, веднъж решили да се изживеят като интелектуалци“, по думите на Уолт; и бал в дома на Синтия Вайънд, където момичетата носят дълги рокли, а момчетата — смокинги, пият детско шампанско и се преструват на големи. Обаче последното е ограничено до двайсет от най-близките приятели на Синтия, ако човек брои двете Джен и Дона Ладона за близки приятелки. Никой от нас не е имал честта да влезе в този елитен списък, с изключение на Питър, който обаче беше поканен едва в последния момент, защото Синтия имала нужда от „допълнителен кавалер“. Но за да спестим това унижение на Питър, ние решихме да се съберем у Мишката, за да пушим марихуана, да пием руска водка и да се преструваме, че не сме неудачници.
— Хей! — подвиква Питър на Маги, почуквайки по празната си бутилка от бира. — Допълнителният кавалер има нужда от ново пиво!
— Допълнителният кавалер може да си вземе новото пиво и сам! — изкисква се Маги. — Нали за това са допълнителните кавалери? За да вършат допълнителната работа!
— Ами допълнителна дама? — обажда се Лали, като ми подава джойнта. — Как така пък никой веднъж не поиска допълнителна дама?
— Защото на допълнителната дама обикновено й викат любовница.
— Или трето колело — добавя Мишката.
Аз се прокашлям и се изхлузвам от стария хайлашки стол, на който бях прикована през последния един час.
— Някой да иска питие? — обръщам се към групата, като поглеждам многозначително Мишката. Тя обаче свива рамене, защото е напълно убедена в онова, което току-що каза.