Дневниците на Кари Брадшоу
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547712270
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дневниците на Кари Брадшоу». Краткое содержание книги:
Преди Кари Брадшоу да „разбие” Града, тя е обикновено момиче, израснало в предградията на Кънектикът. Къдрокоса фурия, която знае, че иска повече. Повече от това, което я заобикаля, повече от това, за което съученичките й се осмеляват да мечтаят. Тя е готова за истинския живот, но първо трябва да се справи с последните години от гимназията. С познатото ни остроумие и проницателност – макар още по момичешки плахи – Кари проследява пълната си с емоции последна година от гимназията. Докато приятелите й се борят основно на любовния „фронт”, Кари се опитва да преодолее разочарованието си, че не е била допусната до летния семинар по творческо писане в Ню Йорк. После се намесва и момче. Следва и предателството на най-близките й хора, което ще я накара да постави всичко под съмнение. Дните в училище са към своя край и Кари ще осъзнае, че е време да се бори за мечтите си.
Как успява да се превърне в модел за подражание и в един от най-харесваните женски образи на цяло едно поколение? Страстните фенове на „Сексът и градът” с удоволствие ще проследят как Кари Брадшоу се превръща от обикновено момиче в талантлив писател в новата книга на Кандис Бушнел „Дневниците на Кари Брадшоу”. Верните фенове на Кари Брадшоу ще разберат какво е семейството, в което е израсла, как е открила страстта си към писането и какво незаличимо отражение са имали върху нея приятелствата от тийнейджърските й години. Последвайте Кари в нейните дръзки, забавни, а понякога драматични приключения, които ще я отведат до обичания й Ню Йорк, където ще започне новият й живот.
„Това не е тийнейджърката Кари Брадшоу от 2009-2010 година, това е Кари в края на 70-те”, казва Кандис Бушнел в интервю по новата си книга „Дневниците на Кари Брадщоу”. „Това беше времето, в което младите жени за пръв път можеха съвсем свободно да отидат в колеж, да имат кариера, да преследват мечтите си.” Всички сме запознати много добре с любовните драми на Кари Брадшоу, особено онези, причинени от разбивача на сърца – Тузаря (иначе казано Джон Джеймс Престън, или Крис Нот). Този път Кандис Бушнел е решила да овъзмезди Кари, която получава мъжа, пардон, момчето на мечтите си в последната година на гимназията. „Кари получава гаджето, което всяко момиче в гимназията мечтае да има”, казва Бушнел за героя, който ще обсеби фантазиите на младата Кари.
Дори и да се е обидила, Лали не го показва.
— Аз ще пия още едно. И нека бъде двойно!
— Идва веднага!
Върху стара масичка за карти в ъгъла са поставени пликче с лед, пластмасови чаши и разнообразни алкохолни отвари. Смесвам две питиета и накрая допълвам чашата на Лали с водка. Малко гадничко е от моя страна, но откакто Себастиан ми каза, че именно Лали е взела дрехите ми, съм все в такова настроение към нея. Обърнахме всичко на смях, но въпреки това между нас продължава да се таи напрежение, подобно на облак в ясен летен ден. Вдигаш глава и внезапно осъзнаваш, че всеки момент над теб ще се разрази буря.
— Кога се връща Себастиан? — пита Лали с преднамерено нехайство, вероятно в отговор на коментара на Мишката за „третото колело“. Отлично знае, че Себастиан се връща от семейната почивка утре. Знае също така, че за неделя имаме билети за концерта на „Ацтеките Двойната стъпка“ в „Шабу Ин“. Защото не спря да говори за това. Досега.
— Утре — отговарям, като че ли не е нищо особено.
Онова, което Лали обаче не знае, е, че вече отчаяно броя часовете до неговото завръщане. Непрекъснато си представям събирането ни. Той спира пред нас в жълтия си корвет. Аз се втурвам към него, а той ме грабва в обятията си, целува ме нежно и страстно шепти: „Обичам те!“ Но когато се опитвам да си представя точно сцената, вместо себе си виждам Джули Кристи в „Доктор Живаго“. И съм в началото на двайсетте. И имам тъмна коса, и нося бяла хермелинова шапка.
— Колко е часът? — пита внезапно Уолт.
— Десет и петнайсет.
— Не знам дали ще мога да издържа до полунощ — мърка със задоволство Маги.
— Налага се! — отсичам. — Това, че сме неудачници, не означава, че трябва да си лягаме с кокошките!
— Ти говори за себе си! — Уолт грабва бутилката водка и отпива глътка от нея.
— Уолт, това е невъзпитано!
— Не го мислеше за невъзпитано, когато си разменяхме слюнки — отбелязва той.
— Хей, внимавай! — скача Питър и започва да прави боксьорски движения по посока главата на Уолт.
— Спокойно, домошарче! — изръмжава Уолт и отпива още една глътка водка.
— Не искаш ли чаша?
— Не! — Той поставя тържествено бутилката обратно на масичката и плясва с ръце. — Слушай, народе! Имам важно съобщение!
По дяволите! Това е! Моментът, който всички чакаме. Поглеждам към Мишката и Маги. Мишката кима окуражително, усмихвайки се мило така, сякаш Уолт е петгодишно детенце, което току-що й е показало рисунка на семейството си, състоящо се от точки, кръгчета и чертички. Маги покрива уста с ръка и мята диво глава от мен към Мишката с надеждата, че някоя от нас ще й каже какво да прави.
— Влязъл си в колеж! — предполага Питър.
— Не е това.
Придвижвам се зад Уолт и се кокоря на Маги, като поставям пръст на устните си.
— Хей, какво става? — хваща ме Лали. — О, сещам се! Ставаш управител на „Хамбургер Шак“!
— Пепел ти на устата! — възкликва Уолт. Това е фраза, която той никога досега не беше използвал. Сигурно я е научил от Ранди.
— Изненадата, която имам за вас, е много по-хубава! — продължава, като лекичко се поклаща. — Смятах да изчакам до полунощ, но дотогава сигурно вече ще съм заспал. — Оглежда стаята, за да се увери, че всички го слушат, след което съвсем небрежно пуска бомбата: — За онези от вас, които още не са се досетили, съм длъжен да съобщя, че вече съвсем официално съм гей!
За миг настъпва тишина, докато ние обмисляме как да реагираме на тази информация — тоест, предвид факта, че някои от нас вече я знаем, а други — не.
Тишината се нарушава от нисък, гърлен смях.
— Това ли е? — пита Лали. — Че ти си гей? И това е новина!
— Много благодаря! — прави се на дълбоко възмутен Уолт.
— Поздравления, човече! — изрича Питър. Прекосява стаята и прегръща предпазливо Уолт, като го потупва по гърба. — И кога разбра? — пита, сякаш Уолт току-що ни е съобщил, че чака дете.
— А ти кога разбра, че си хетеросексуален, Питър? — изкисквам се аз.
— Мисля, че това ние винаги сме го знаели — отговаря Маги с престорена свенливост.
Невинаги сме го знаели, разбира се. Но за щастие, десет дена след като „ние“, разбирайте Маги, научихме, Питър й предложи да ходят на къмпинг и тя се зае с подготовката му, така че напълно забрави за обидата спрямо своята женственост, която уж й е нанесъл Уолт.