Дневниците на Кари Брадшоу
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547712270
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дневниците на Кари Брадшоу». Краткое содержание книги:
Преди Кари Брадшоу да „разбие” Града, тя е обикновено момиче, израснало в предградията на Кънектикът. Къдрокоса фурия, която знае, че иска повече. Повече от това, което я заобикаля, повече от това, за което съученичките й се осмеляват да мечтаят. Тя е готова за истинския живот, но първо трябва да се справи с последните години от гимназията. С познатото ни остроумие и проницателност – макар още по момичешки плахи – Кари проследява пълната си с емоции последна година от гимназията. Докато приятелите й се борят основно на любовния „фронт”, Кари се опитва да преодолее разочарованието си, че не е била допусната до летния семинар по творческо писане в Ню Йорк. После се намесва и момче. Следва и предателството на най-близките й хора, което ще я накара да постави всичко под съмнение. Дните в училище са към своя край и Кари ще осъзнае, че е време да се бори за мечтите си.
Как успява да се превърне в модел за подражание и в един от най-харесваните женски образи на цяло едно поколение? Страстните фенове на „Сексът и градът” с удоволствие ще проследят как Кари Брадшоу се превръща от обикновено момиче в талантлив писател в новата книга на Кандис Бушнел „Дневниците на Кари Брадшоу”. Верните фенове на Кари Брадшоу ще разберат какво е семейството, в което е израсла, как е открила страстта си към писането и какво незаличимо отражение са имали върху нея приятелствата от тийнейджърските й години. Последвайте Кари в нейните дръзки, забавни, а понякога драматични приключения, които ще я отведат до обичания й Ню Йорк, където ще започне новият й живот.
„Това не е тийнейджърката Кари Брадшоу от 2009-2010 година, това е Кари в края на 70-те”, казва Кандис Бушнел в интервю по новата си книга „Дневниците на Кари Брадщоу”. „Това беше времето, в което младите жени за пръв път можеха съвсем свободно да отидат в колеж, да имат кариера, да преследват мечтите си.” Всички сме запознати много добре с любовните драми на Кари Брадшоу, особено онези, причинени от разбивача на сърца – Тузаря (иначе казано Джон Джеймс Престън, или Крис Нот). Този път Кандис Бушнел е решила да овъзмезди Кари, която получава мъжа, пардон, момчето на мечтите си в последната година на гимназията. „Кари получава гаджето, което всяко момиче в гимназията мечтае да има”, казва Бушнел за героя, който ще обсеби фантазиите на младата Кари.
— За Уолт! — вдигам наздравица аз.
— За Уолт! — припяват всички.
— И за нас! — добавям. — Випуск „Хиляда деветстотин осемдесет и…“
На вратата се чука силно.
— По дяволите!
Мишката грабва всички принадлежности за пушенето на марихуана и ги пъха под възглавничките на дивана. Питър скрива бутилката с водка зад един фотьойл. Останалите прокарваме пръсти през косите си и изтупваме пепелта от дрехите си.
— Влез! — провиква се Мишката.
Това е баща й, господин Кастълс. Въпреки че е малко старичък, никога не съм преставала да се удивлявам колко е красив. Мишката казва, че на младини бил известен като кубинския Кари Грант.
— Надявам се, че си прекарвате добре — изрича учтиво той, като влиза в стаята. Но от маниера му веднага разбирам, че това не е посещение на добра воля. — Кари? — обръща се към мен. — Баща ти те търси по телефона. Доколкото разбирам, спешно е.
— Доколкото разбирам, имат стара кола, която никой не използва. И не са разбрали, че я няма, докато аз не ги потърсих — казва баща ми. Лицето му е пребледняло. Изпаднал е в шок, а най-вероятно и в ужас.
— Татко, сигурна съм, че всичко ще бъде наред! — успокоявам го аз, като се надявам да не забележи, че в момента има две дъщери малолетни престъпници — Дорит бегълката и моя милост надрусаната. Само дето се чувствам плашещо изтрезняла и с бистър ум. — Докъде биха могли да стигнат? Нито една от тях няма книжка! И как изобщо е възможно Черил да може да кара?!
— Не знам нищо друго за тези хора, освен факта, че майката на Черил има три брака — казва той.
Кимвам и се вторачвам право напред. Въпреки че сме навръх Нова година, улиците са тъмни и почти пусти. Убедена съм, че тази нова криза с Дорит е донякъде по моя вина. Трябваше да внимавам повече с нея. Но пък откъде бих могла да знам? Тя каза, че ще ходи в библиотеката да гледа кино — баща ми дори я откара там в четири и изчака, докато не се срещна с приятелката си Мора, която познаваме от години. След това майката на Мора трябваше да ги вземе оттам в седем и да остави Дорит у дома на път за някакво новогодишно парти. Обаче, когато пристигнала в библиотеката, Мора казала на майка си, че Дорит е отишла в мола и че аз ще отида да я взема оттам. И когато не се прибрала вкъщи и до девет, баща ми започнал да се паникьосва. Опитал се да се свърже с майката на Мора, но до десет у тях нямало никой. Обадил се и в къщата на Черил, като предположил, че Дорит може би се е примъкнала при нея, обаче братчето на Черил казало, че сестра му не била вкъщи, а родителите му били в „Смарагда“. Така баща ми се обадил в „Смарагда“ и майката на Черил и доведеният й баща се прибрали вкъщи и установили, че старата им кола я няма. И в момента пътуваме към дома на Черил, за да решим какво да правим.
— Татко, съжалявам!
Той нищо не казва. Само клати глава.
— Сигурно е в мола. Или на голф игрището. Или може би на ливадите.
— Не мисля — отговаря лаконично баща ми. — Измъкнала е пет-десет долара от чекмеджето с чорапите ми.
Когато се отбиваме от главната улица и минаваме покрай бар „Смарагда“, аз извръщам очи, сякаш изобщо не съм го забелязала. Продължаваме още напред по тесен път, от двете страни на който се виждат няколко занемарени къщи, и спираме пред ранчо с лющеща се синя мазилка и наскоро ремонтирана веранда. Между летвичките на спуснатите щори се процежда светлина и докато оглеждаме къщата, от прозореца надниква човек със свиреп поглед. Лицето му изглежда яркочервено, но може да е и от светлината.
— Трябваше да се досетя — отбелязва мрачно баща ми. — Мак Келтър.
— Кой е този?
— Местен предприемач — отговаря баща ми, като че ли това обяснява всичко. Влиза в алеята и спира зад един камион. В единия край на двора се вижда занемарен гараж за две коли. Една от вратите му е отворена и вътре свети само една гола крушка.
— Какво ще рече това? — питам.
— Мак Келтър е от така наречения сенчест бизнес — започва баща ми, разкопчава колана си, а после си сваля очилата и започва да ги чисти, очевидно опитвайки се да отложи още малко неизбежната среща. — Майка ти не искаше да има нищо общо с него. Имаше няколко сблъсъка с него по повод строителните планове. И една вечер заварихме Мак Келтър на средата на алеята ни с железен лост в ръка.
Шокирана съм, че не си спомням този момент. Или може би си спомням. Имам някакъв блед спомен за всеобща истерия и как на нас, трите момичета, ни заповядаха да се скрием в мазето.