Островът на изкушението

Съкрушителният разговор и ужасяващата новина я тормозеха ден и нощ. Мъчеше се да отклони вниманието си към уроците, към ученето, към какво ли не, но думите продължаваха да тътнат в съзнанието й.

„И после ти кажи, че щеше да води по-добър живот с истинската й майка.“

За нея бяха говорили. Усещаше го с мозъка на костите си, с кръвта във вените си.

Спомени за живота с Том и Шерилин се виеха в хаотични спирали — отчуждението им, меланхолията на майка й, постоянното глезене, прекалените грижи… Подслушаният разговор беше разнищил нишка, за чието тайно, плахо съществуване винаги бе подозирала и на чието място сега зейваше огромна дупка. Може би именно това се беше опитвала да каже на Рита Клей при първата им среща. Да, в действителност усещаше празнота в приказния си живот, но не и бездънна, защото знаеше, че на дъното й лежи ужасна лъжа. Имаше чувството, че съществува в телевизионно шоу, играе роля и говори по сценарий, а всички останали в Лос Анджелис правят същото. Живееше в един целокупен фалш.

Каква ли тайна криеха родителите й? И каква беше връзката им с Жан Моро?

След сблъсъка си с Арно Аврора беше излязла от каютата и се беше върнала на шезлонга, където кърпата й си стоеше все така намачкана, а слънцезащитният лосион капеше от отворената тубичка и се топеше на жегата, сякаш не се беше случило нищо необичайно. Беше легнала с очила на очите, разтуптяно сърце и свит стомах в очакване на публичното порицание от страна на Арно. Но политикът не пророни и дума — държа се по обичайния си резервиран начин до края на екскурзията, — а Жан замина по работа още със завръщането им на острова, уж незапознат със случката.

На първата им нощ в общежитието беше подела разговор с Паскал, мъчейки се да придаде на гласа си възможно най-небрежен тон.

— Та, братовчед ти… с какво, казваш, се занимава?

Паскал сгъваше дрехите си с педантична грижливост и ги подреждаше на полиците в гардеробчето: пастелните цветове в една купчинка, черните, белите и сивите — в друга.

— Знаеш с какво се занимава — беше й отвърнала. — Представлява модна къща „Моро“.

— Това го знам. Но и друг бизнес върти… нали?

— Какъв например?

— Теб питам.

Паскал стоеше с гръб към нея.

— Намираш го за привлекателен, а?

— Не.

— Хайде де — вдигнала беше надменно вежда. — Всички намират Жан за привлекателен. Включително и аз самата, нищо че сме семейство и е забранено.

Нещо в гласа на Паскал бе привлякло вниманието й.

— Нали двамата не сте…? — Смутено преглъщане. — Двамата с Жан имам предвид. Не сте…?

Французойката беше изсумтяла, очевидно потънала в мисли около миналото й с Жан.

— Би било нередно.

— И все пак?

— Ето, виждаш ли? Харесваш го. Ревността е първият признак.