Последната кралица на Индия
- Автор: Моран Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната кралица на Индия». Краткое содержание книги:
— Разбира се — отговорих. — Баща ми ще се зарадва много на любовта ти към литературата. Вие двамата имате доста общи неща.
— Пази се! — изрече Арджун с необичайна нежност.
Стояхме пред входа на Рани Махал. Беше септември и мусоните бяха превърнали двора в огромно кално поле. В една от локвите виждах отраженията ни — вълничките ги събираха бавно, докато накрая не ги сляха в едно.
— Непременно! — отговорих.
Баща ми беше на седмото небе, когато зърна своето малко паунче. Но къщата ни не беше същата без Ану, която вече живееше при съпруга си от другия край на нивите. Взех писалката на баща ми и написах:
— Виждаш ли я често?
— Почти всяка седмица. Не можеш да си представиш колко щастлива е там! Ами ти?
Искаше ми се да му отговоря искрено, но не знаех точно какво да кажа. Вълнувах ли се заради предстоящото си пътешествие? Уплашена ли бях? Нервна? След известна вътрешна борба най-сетне избрах една-единствена емоция и написах:
— Беше много болезнено да видим как над Джанси изведнъж се развя британският флаг!
— Британците имат по-добри оръжия от нас и много по-добра военна подготовка — отговори баща ми и от почерка му веднага разбрах колко ядосан е всъщност. — Какво смята да прави рани?
— Изпраща в Англия делегация, която да занесе петиция на английската кралица — отговорих и погледнах баща ми в очите.
И той веднага разбра.
— Отиваш ти?
— Да — отговорих. — Заедно с още една дургаваси и десетима от стражите на рани, включително техният капитан. Пътуването ни дотам ще ни отнеме два месеца. Ще останем месец, а след това още два месеца за връщане. Искам да се видя с Ану и да си взема довиждане и с нея. Ще се върна чак догодина.
Баща ми протегна ръка и я постави нежно върху моята. В очите му избликнаха сълзи.
Застанахме на прага на къщата на Шиваджи и баща ми почука, въпреки че повечето хора в нашето село обикновено подвикваха през прозореца.
Вратата беше отворена от самия Шиваджи. Приведох се, за да докосна краката му, а когато се изправих, видях, че той се усмихва широко.
— Сита! — възкликна. — Амиша — извика на съпругата си, — дошла е Сита! Но какво правиш тук? Сега ли пристигна? Хайде, влизайте, какво чакате!
Къщата на Шиваджи беше много по-хубава от нашата. Съпругата му беше донесла огромна зестра, като голяма част от нещата са били нейни още от детството ѝ. Минахме през антре, изрисувано с изображения на повелителя Кришна като бебе, и аз се запитах дали някой от другите синове на Шиваджи не е художник. После обаче чух един познат глас да ме вика, а когато влязохме в дневната, две ръце моментално обгърнаха врата ми.
— Ану! — възкликнах щастливо. Дръпнах се и изживях истински шок, когато зърнах сестра си. Беше станала жена, с женски черти и женско тяло. Приведе се, за да докосне краката ми, а когато се изправи, видях, че под новото сари в синьо и жълто, което ѝ бях изпратила, са се появили и нови извивки. На китките си носеше златни гривни, както някога се носеше майка ни и приликата между двете се натрапи толкова силно, че в продължение на няколко секунди аз не знаех какво да кажа. Накрая промърморих: — Станала си жена!
Тя се изкикоти и попита:
— За колко време си дошла този път?
— За един ден. Рани ме изпраща на пътешествие. Дойдох да си взема довиждане с теб.
Усмивката ѝ веднага изчезна и тя попита тревожно:
— Но къде заминаваш?
— В Англия. Ще носим петиция на кралицата. Рани изпраща мен и още една дургаваси. Преди няколко месеца беше изпратила един адвокат, но английската кралица отказала да го приеме.
Баща ми и Шиваджи се настаниха на две ниски възглавници срещу сестра ми и аз последвах примера им. Едва по-късно осъзнах, че бях решила да седна при мъжете, а не при омъжените жени.
— Аз пък никога не съм ходил по-далече от Бирма — отбеляза Шиваджи, докато кръстосваше крака на възглавницата. — Но ако имах възможността да отида до Англия… колко беше пътуването? Близо два месеца по море, нали?
— Точно така. Ще пристигнем там в средата на декември, което ще рече, че ще можем да присъстваме на техния най-голям фестивал, наречен Коледа — разказах им историята, с която ни беше запознала мисис Макигън, за повелителя Исус и за неговата девствена майка. — Рани ни заръча да отдаваме почит на всичко, което те правят по време на този фестивал, стига да не нарушава повелите на повелителя Брахма.
Погледнах към сестра ми, която ме зяпаше така, както човек гледа непознат. А може би аз наистина се бях превърнала за нея в непознат. Тази мисъл ме натъжи и за да се отърва от нея, изрекох: