Последната кралица на Индия
- Автор: Моран Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната кралица на Индия». Краткое содержание книги:
— Но това е само след седем дена! — възкликна Моропант.
— Така е. Човекът, който ще ме замести, се казва майор Ърскин. Аз вече говорих с него и той разбира отлично вашето положение. Пристига утре.
— В моето кралство? Без мое знание? — възкликна рани. Но кралството вече не беше нейно.
— Ваше височество, много съжалявам! Ако можех да променя нещо от случилото се, щях да го направя! И се надявам, че вие го знаете.
Рани започна да глади сарито си и по едно време рече:
— Кажете ми какво трябва да сторя сега!
— Когато майор Ърскин пристигне, не позволявайте да бъде развеждан из Джанси от някого от сипаите — възложете тази задача на някого от вашите стражи! Помогнете му да види кралството през очите на вашия народ!
Кралицата възложи задачата по развеждането на майор Ърскин из Джанси на Арджун. Би могла да го стори и лично, но си представете каква мъка трябваше да си причини! „Това е библиотеката, където четях книгите си, това е храмът, където покойният ми син беше благословен, а това там е езерото, където издигнах некропол в памет на покойния си съпруг…“
Затова Арджун беше този, който трябваше да запознае майор Ърскин с Джанси. А когато на вечерта двамата се върнаха в Дурбар хол, залата беше осветена ярко от тежки бронзови лампи, а рани беше облечена в най-красивото си сари. Синята коприна се спускаше на дипли около тялото ѝ, перлите, които бяха окачени на врата ѝ, блестяха.
— Е? — изрече тя на английски, когато майорът се появи.
Той се поклони ниско и притисна ръце за намасте първо пред нея, а след това пред баща ѝ, който седеше на дебела червена възглавница до нея.
— Джанси наистина е скъпоценният камък на Индия, ваше височество! — отговори той.
Рани се отпусна назад в трона си и от пръв поглед се виждаше, че остана доволна от този отговор.
— А какво ви хареса най-много от Джанси? — попита.
Той се замисли, а през това време аз го огледах по-внимателно. Изобщо не приличаше на майор Елис. Очите и косата му бяха тъмни. Лицето му беше издължено и слабо, като изострените лица, които се виждат над вратите на църквите.
— Бих казал, че от всички гледки в Джанси, ваше височество — започна той, — бях най-силно впечатлен от храмовете ви. Попитах капитан Арджун за вашия бог с глава на слон и той ми обясни, че вие вярвате, че на света има само един бог.
Рани повдигна вежди и изрече:
— Хиндуистите представят бога с множество лица, за да напомнят на поклонниците, че във всяко нещо на този свят има по нещо божествено — в реките, дърветата, слоновете, маймуните…
— Вдъхновяващо! — кимна майорът.
— А дали би вдъхновило кралицата на Великобритания достатъчно, за да ми върне кралството?
Ърскин се стресна като човек, напълно забравил причината, поради която се намираше в Индия. Но бързо дойде на себе си и отговори:
— Не знам, ваше височество.
Рани се приведе напред и продължи:
— Генерал-губернаторът твърди, че синът ми ще наследи собствеността на съпруга ми, когато „стане пълнолетен“, както се изразявате вие. Но аз искам тази собственост! И освен това искам да бъда освободена от дълговете на Джанси! Генерал-губернаторът твърди, че му дължа трийсет и шест хиляди рупии за дълговете, които това кралство е имало, когато той е поел властта. А това е въпиюща несправедливост! Какво трябва да сторя според вас?
— Изпратете ваш адвокат в Англия! — отсече моментално майорът.
— В Англия ли? — виждаше се, че не това беше отговорът, който рани беше очаквала.
— Точно така. Изпратете адвокат при самата кралица и оспорете това анексиране на териториите ви!
— Изпратете Умеш Чандра — намеси се Кахини. — Той е бенгалец.
Бенгалците са известни по нашите земи като светски и добре образовани хора. Ако някой можеше да направи впечатление на английската кралица, то това можеше да бъде само бенгалец. Рани се съгласи.
Но шейсет хиляди рупии и два месеца по-късно отвъд моретата пристигна вест, че Умеш Чандра не е успял да постигне нищо. Всички се бяхме събрали в Дурбар хол, заедно с бащата на рани и нейните съветници. И докато тя четеше писмото на глас, изражението на баща ѝ се смени от изпълнено с надежда към пламтящо от неподправен гняв.
Сторих всичко по силите си, ваше височество, но кралицата на Великобритания не се съгласи да ми даде аудиенция. Опасявам се, че това пътуване се оказа напразно. Очевидно ние не заслужаваме вниманието на кралицата.
— Не заслужаваме вниманието на кралицата ли? — изрева Моропант. — Не заслужаваме вниманието ѝ?!
— Ваше височество — побърза да се обади майор Ърскин, — кралицата много рядко обръща внимание на някого от първия път!