Последната кралица на Индия
- Автор: Моран Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната кралица на Индия». Краткое содержание книги:
— Аха, значи е в теб! — извика възмутено. Протегна ръка, за да го издърпа. — Дай ми го веднага! — извика толкова силно, че няколко прислужници си оставиха работата, за да видят какво става.
— Дали сте ми писмо, което не е за мен — изрекох с безизразен глас аз.
— Прочете ли го?
— Да — отговорих, без да изпускам от поглед лицето му. И забелязах, че лявото му око потрепна.
— Но не можеш да си признаеш пред Кахини! — извика победоносно той.
— А защо изобщо я прикривате? — попитах и го оставих да издърпа писмото от ръката ми. — Тя не е влюбена във вас, пише си с друг мъж. И очевидно е влюбена в него!
— Нямаш никаква представа — опита се да каже той.
Но аз само поклатих глава и се обърнах да си вървя.
— Почакай! — провикна се след мен Гопал. — Нали на никого няма да кажеш?
Не отговорих.
След преместването ни в Рани Махал всичко беше изгубило смисъл, особено за Ананд, който вече беше изгубил един дом, а след това трябваше да изгуби и втория. Три нощи подред не спря да пищи и рани не беше в състояние да го успокои по никакъв начин.
— Той просто дава гласност на чувствата, тормозещи всички нас — прошепна Каши от съседното на моето легло. От другата ми страна спеше Джалкари. Вече нямаше място дори за индивидуални пуджа масички. Сега всички бяхме принудени да споделяме един общ олтар край вратата.
Знам, че една голяма част от хората смятат, че когато рани е изгубила кралството си, моментално е започнала да крои планове как да си го върне обратно чрез бунт. Но тъй като аз бях с нея от първия ден, в който тя свика дурбар в Рани Махал, гарантирам ви, че това няма нищо общо с истината. Последното нещо, което рани искаше, беше война. Както вие и аз вярваме, че утре слънцето ще изгрее, така и тя вярваше, че някой ден Компанията ще уважи някоя от нейните молби. Ако можех да ви разкажа само колко молби написа, защитавайки на най-добрия си английски всеки от съвсем логичните доводи, които и вие бихте защитавали, ако бяхте на нейно място, останалата част от мемоарите ми трябваше да бъде посветена единствено на това. Но всъщност беше така, както ми каза Арджун през първата вечер, която прекарахме в новия дворец: „Не знам кое е по-депресиращо — да гледаме как рани вярва, че британските закони ще възтържествуват, или да слушаме как баща ѝ обяснява, че нямаме никакъв друг изход, освен войната.“
Ала после, тъкмо когато рани и синът ѝ като че ли започваха да свикват с внезапната промяна, дойдоха още по-лоши новини. Един слуга съобщи, че майор Елис чака пред Дурбар хол.
— Ваше височество, почитаемият майор Елис е тук.
Прислугата продължаваше да се обръща към рани с „ваше височество“, а тя продължаваше да свиква дурбар, въпреки че вече нямаше кралство, което да управлява.
— Може да влезе.
Командирът пристъпи в залата и примигна няколко пъти, докато се ориентира в обстановката. Точно както и в Панч Махал, така и тук рани си седеше на трона от злато и смарагди, който генерал-губернаторът най-сетне ѝ беше позволил да си прибере. Беше заобиколена в полукръг от дургаваси. Бяхме насядали на големи червени възглавници, които бяха в тон с цвета на стените и тавана. Вляво от рани, върху столове с добре подплатени седалки, седяха нейните най-важни съветници — така, както бяха правили винаги, когато тя беше рани на Джанси. В залата беше и баща ѝ, както и генералите Гул Мохамад и Рагхунат Сингх. Тя вече не беше господарка на Панч Махал, но в синьото си копринено сари и сребърните гривни изглеждаше все така царствена.
Майорът се поклони много, много ниско и се обърна към нея като към кралица:
— Ваше височество, нося новини.
— Вие винаги носите новини, майор Елис, и това като че ли не е особено по вкуса ми. Е, какво има днес?
— Кралицата на Великобритания и нейният парламент също се интересуват от тази земя.
Рани погледна към баща си, но като че ли никой от тях нямаше представа какво означава това.
Командирът побърза да обясни:
— Английският парламент проявява голям интерес към собствеността на Британската източноиндийска компания по тези земи.
Рани поклати глава и малките ѝ сребърни обеци уловиха светлината, напомняйки ми за двойка риби, увиснали от кукичките на две въдици.
— Обяснете ми съвсем ясно какво означава това! — отсече директно тя.
— Означава, че генерал-губернаторът вече може и да не разполага с властта да приема молбите ви. Означава, че може да се наложи да изпращате молбите си направо на кралицата на Великобритания и нейния парламент! — поясни майорът. — Освен това генерал-губернаторът ме премести в Пана и заповедта влиза в сила от първи юни.