Последната кралица на Индия

— Значи това сте всичките, така ли? — усмихна се тя. Аз погледнах към Арджун, за да проверя как възприема тази жена с воднисто сините очи и бледата като краве масло кожа. Ала подобно на деветимата други стражи, които щяха да пътуват заедно с нас, той беше извърнал очи заради неуместната рокля на мисис Макигън. — Не стойте така, вперили очи в пода! — подкани ги тя. — Погледнете ме!

Ако мъжете бяха вдигнали очи, щяха да видят млада жена с медена на цвят коса, подредена на гъсти къдрици около главата ѝ. Цялото ѝ красиво лице се озари от широка усмивка. Ала никой от мъжете не се подчини. Даже Арджун, който разбираше английски. Тя погледна озадачено към мен и Джалкари и аз реших да ѝ обясня:

— Мъжете са силно смутени, мисис Макигън. За нищо на света не биха погледнали жена, чиито гърди… — и посочих с очи към съответното място. Изведнъж лицето ѝ се изчерви, точно както някога бях виждала да става при майор Елис. Тя веднага се пресегна за шала си и побърза да покрие огромното си деколте. Един по един мъжете започнаха да вдигат глави.

— Нямах никаква представа… — промърмори смутено англичанката. — Но нали жените в Джанси до една оголват кръста си!

— Може би защото за вас гледката на женския кръст е същото, каквото е за нас гледката на женските гърди — обърнах се с риторичен въпрос към нея аз.

— Дааа — изрече замислено тя и бавно кимна. — Очевидно обучението ще бъде двустранно.

Започнахме с облеклото и постепенно научихме за британците ужасно много неща, които никога не си бяхме представяли. За мен беше изключително объркващо да разбера какво те считат за уместно и какво — за толкова неуместно, че граничело с непристойно и неприлично. Например оригването на публично място, което в Джанси си беше напълно нормално, се смятало от британците за проява на простащина, присъща само на пияниците и малките деца. От друга страна обаче, да не се окъпеш, преди да отидеш в храма, където се покланяш пред своя бог, се считало за съвсем нормално — дотолкова, че някои от британците не се къпели по цели седмици! Храната им се състояла от мъртви животни, които те режели с метални предмети, наречени вилици и ножове. И почти нищо не се ядяло с ръка. Що се отнася до жените, както разбрахме от мисис Макигън, те се хранели пред когото си искали, смеели се свободно като нея, с широко отворена уста и изобщо не се свенели да позволят на мъжете да им целунат ръка.