Империя на бури

Той отново облегна ръка на стената и доближи гневно лицето си до нейното. Тя не помръдна от мястото си.

– В двора ни има ред и йерархия, милейди, и доколкото знам, ти не си трета по ранг. Така че не ми заповядвай.

– Това не ти е бойното поле – изсъска му Лизандра. – Ранговете са формалност. И доколкото аз знам... – Тя го сръчка в гърдите с пръст и Едион можеше да се закълне, че върхът на хищнически нокът прободе кожата под дрехите му. – Ти не си толкова жалък, че да криеш грешките си зад звания.

Кръвта му гореше и пулсираше. И той осъзна, че следва с очи чувствените извивки на устните й, силно стиснати от гняв.

Жарката ярост в очите й поугасна и щом отдръпна пръста си от гърдите му като опарена, той замръзна, доловил паниката, която се появи на нейно място. Проклятие. Проклятие...

Лизандра отстъпи с крачка назад, прекалено небрежно, за да е нещо различно от внимателно обмислен ход. И Едион опита – заради нея опита да прогони мисълта за устните й...

– Наистина ли искаш да видиш баща си? – попита спокойно тя. Прекалено спокойно.

Той кимна и преглътна сухо. Беше твърде скоро – нямаше да допусне мъж до себе си още дълго време. Може би никога. А той не възнамеряваше да я притиска, преди да се е почувствала готова. И боговете му бяха свидетели, ако Лизандра някога погледнеше който и да било мъж с такова желание... той щеше да се радва за нея. Да се радва, че го избира сама, макар и да не спреше избора си на него...

– Ами... – Едион преглътна отново и се помъчи да си спомни какво го бе попитала. Баща му. Да. – А той искаше ли да ме види? – Успя да измисли в отговор.

Тя килна глава на една страна с такова котешко движение, че го накара да се зачуди дали не прекарва твърде много време в леопардовата си кожа.

– За малко да отхапе главата на Елин, когато отказа да му разкрие къде си и кой си. – Лед изпълни вените му. Ако баща му се беше държал грубо с нея... – Но останах с впечатлението – побърза да поясни Лизандра, – че би уважил желанието ти, ако избереш да не го виждаш. В този малък град, с компанията, в която се движим... може да се окаже невъзможно.

– А остана ли и с впечатлението, че ако се запознае с мен, може да склони да ни помогне?

– Не мисля, че Елин би пожелала такова нещо от теб – отвърна Лизандра, докосвайки ръката му, още опряна до главата й.

– И какво да му кажа? – пророни Едион. – Чувал съм толкова истории за него. Пумата на Доранел. Та той е бял рицар. Едва ли ще се радва особено на син, когото наричат Курвата на Адарлан. – Тя изцъка с език, но Едион я прикова с поглед. – Ти как би постъпила?

– Не мога да ти отговоря. Моят баща... – Тя поклати глава. Знаеше историята: хамелеонът, който или беше изоставил майка й, или дори не бе знаел, че е бременна. И майката, която я бе изхвърлила на улицата, след като бе открила какво представлява. – Едион, ти как искаш да постъпиш? Не заради нас, не заради Терасен, а заради себе си.

Той сведе леко глава и отново хвърли кос поглед към смълчаната улица.