Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
Махна с ръка на краля да я придружи и подхвана тихо, съзнавайки колко шпиони беше изпратил Ролф в сградата.
– Май двамата с теб в момента сме без корони благодарение на няколко проклети листа хартия.
Дориан не отвърна на усмивката й. Стълбите към втория етаж простенаха под краката им. Почти достигаха стаята, посочена от Дориан, когато той отговори:
– Може и да е за добро.
Тя отвори уста и бързо я затвори, поне веднъж щеше да си замълчи. Ето защо само поклати глава, влизайки вътре.
Разговаряха тихо и подробно. Роуан и Дориан й разказаха изчерпателно за преживяванията си, подканвани от Едион за точна информация относно числеността на вещиците, вида на бойното им облекло, метода им на летене, въздушните им формации. Всякакви подробности, които можеше да предаде на Гибелния легион, за да подсили защитата им откъм север, независимо под чие командване бяха – кой щеше да е генералът на Севера, на когото се полагаше да събере всички парчета информация и с тях да изгради съпротивата им. Но лекотата, с която войската от Железни зъби беше превзела града...
– Манон Черноклюна – замисли се Едион – би била ценен съюзник, ако успеем да я привлечем на наша страна.
Елин надникна към рамото на Роуан, където светъл белег изпъкваше върху златистата кожа под дрехите му.
– Може би, ако настроим Манон срещу собствената й раса, ще избухне свада между вещиците – предложи тя. – Вероятно така ще ни спестят работата по изтребването им и ще се унищожат едни други.
Дориан се поизправи в стола си, но в очите му танцуваше само хладна пресметливост, когато изтъкна:
– Какво целят обаче? Освен да вземат главите ни, разбира се. Защо изобщо се съюзяват с Ераван?
Всички отправиха погледи към фината огърлица от белези в основата на шията й – неизличимото клеймо, обозначаващо я като Убийцата на вещици. Миналата зима Баба Жълтонога бе посетила двореца заради същия този пакт, но имаше ли и нещо друго?
– Ще обмисляме причините по-късно – обяви Елин. – Ако срещнем вещици, пленяваме ги живи. Трябват ми отговори.
После им обясни какво бяха видели в Илиум. Сподели им за заповедта на Бранън: Намери Ключалката. Е, малката му мисийка щеше да почака.
Нямаха край, размишляваше тя, докато вечеряха с пикантен рак и ароматен ориз – вечното тегло, заплахите.
Ераван се готвеше за тази война от десетилетия. Може би дори от векове по време на дългия си сън. А тя получаваше единствено неразгадаеми заповеди от мъртви крале и само някакви си месеци да събере войска срещу него.
Съмняваше се армадата на Майев най-случайно да е отплавала към Ейлве точно когато Бранън й бе наредил да замине за Каменните блата, намиращи се в югозападния полуостров на кралството. И проклетата флота на Морат най-случайно да е кацнала в Залива на Оро – тъкмо от другата му страна.
Нямаше достатъчно време... никакво време да се справи с всичко това.
Но... малки стъпки.
Първо трябваше да се заеме с Ролф. Да им осигури подкрепата на хората му. И да го убеди да й помогне в откриването на Ключалката с магическата си карта.
И все пак... най-напред се налагаше да провери дали проклетата карта изобщо действаше.
29.
Препалено многото животни по улиците в такъв час щеше да привлече нежелано внимание.
Въпреки това Едион предпочиташе хамелеонката да е с козина или пера, отколкото... в този си вид.
Не че дразнеше окото като кестенява, зеленоока хубавица. Лесно минаваше за някоя от прелестните жителки на Северен Терасен с този облик. Точно той беше подходящият за случая, докато чакаха в началото на една тясна уличка. Този на Едион – също.
Лизандра се беше облегнала на тухлената стена, опряла единия си крак на нея, така че роклята й разкриваше млечнобялото й бедро. Едион, залепил длан на стената до главата й, беше просто поредният й клиент.
В уличката не се долавяха други звуци, освен шаренето на плъхове, ровещи из изгнилите плодове в боклука. Заливът на Черепа беше именно помийната яма, която очакваше да завари – от западналия град до пиратския му лорд...
... който дори не подозираше, че държи единствената карта към Ключалката, издирвана от Елин. Когато Едион се оплака, че разбира се, точно това е картата, която не можеха да откраднат, Роуан предложи този... план. Капан. Не знаеше как другояче да го нарече.
Погледна към фината златна верижка около кремавата шия на Лизандра, проследявайки я с очи до деколтето на корсета й, под който сега се криеше Амулетът на Оринт.