Империя на бури

– А пират, чиито хора са го напуснали при първото изпитание на предаността им, е скапан морски командир, но ето че седя на тази маса.

– Мери си думите, момиче. Нуждаеш се от мен повече, отколкото аз от теб.

– Така ли смяташ? – Танц, всичко беше един танц, започнал дълго преди да стъпи на този окаян остров. А сега начеваше второто му действие. Тя остави запечатаното препоръчително писмо от Муртауг на масата помежду им. – На мен пък ми се струва, че разполагам със златото и възможността да те издигна от най-обикновен престъпник в уважаван, успешен търговец. Фенхароу може да оспори собствеността ти върху островите, но... какво ще стане, ако аз реша да те подкрепя? Ако те превърна от пиратски лорд в пиратски крал?

– И кой ще упълномощи действията на една деветнайсетгодишна принцеса?

Тя посочи с брадичка към свитъка.

– Муртауг Алсбрук. Дори беше така добър да ти напише едно хубаво, дълго писмо по въпроса.

Ролф взе свитъка, огледа го и го метна право в кошчето си за боклук. Звукът отекна в тихия кабинет.

– Аз също ще подкрепя думата й – обяви Дориан, привеждайки се напред, преди Елин да е изръмжала заради неуважението на капитана. – Ако спечелим тази война, двете най-големи кралства на континента ще те признаят за неоспорим крал на пиратите. Заливът на Черепа и Мъртвите острови вече няма да са убежище за хората ти, а истински дом. Ново кралство.

Ролф се изсмя гърлено.

– Приказките на двама млади идеалисти, витаещи в облаците.

– Светът – обади се Елин – ще бъде спасен и съграден наново именно от мечтателите, Ролф.

– Светът ще бъде спасен от воините, от мъжете и жените, които ще пролеят кръвта си за него. Не за празни обещания и захаросани мечти.

Елин залепи длани на масата.

– Може и така да е. Но ако спечелим войната, ще се роди нов свят – свободен свят. Това е обещанието ми... към теб и към всеки друг, който се нареди под знамето ми. По-добър свят. А ти ще трябва да решиш какво ще е мястото ти в него.

– Това е обещанието на малко момиче, което още не знае как се върти светът – заяви Ролф. – За да има ред, са нужни господари. Само един господар може да донесе просперитет и благоденствие. И всеки дръзнал да му се опълчи, плаща прескъпо.

– Злато ли искаш, Ролф? – измърка Елин. – А може би титла? Слава, жени, земи? Или единствено жаждата за кръв те мотивира? – Тя прикова поглед в покритите му с ръкавици ръце. – С какво си платил за картата си? Каква е била крайната ти цел, щом си бил готов на такава жертва?

– Няма какво да ми предложиш, Елин Галантиус, което да не мога да си набавя сам. – Той се ухили лукаво. – Освен ако не ми предложиш ръката си и не ме направиш крал на земите си... което вероятно би ме заинтригувало.

Копеле. Егоистично, долно копеле. Беше я видял с Роуан. И сега извличаше удоволствие от мълчанието им, от смъртта в очите на Роуан.

– Май си заложила на грешния кон – подхвърли Ролф. После стрелна поглед към Дориан. – Каква новина си получил?