Империя на бури

И все пак лице, което дълги години мечтаеше да накълца на малки парчета, което допреди броени месеци виждаше в пиянските си вечери, в голата плът на жени, чиито имена не намираше смисъл да запомня. Лице, което го преследваше като кошмар в онази тъмница.

Същото това лице сега се криеше под голяма качулка и за пред света се канеше да поиска услугите на Лизандра, след като Едион приключеше с нея. Генералът стисна зъби.

– Какво?

Дориан огледа Лизандра от глава до пети, сякаш преценяваше качеството на стоката, и Едион едва се сдържа да не му скочи.

– Роуан ме изпраща да проверя дали имате някакъв напредък. – Принцът и Елин бяха останали в странноприемницата и пиеха в трапезарията, където всички шпиони на Ролф можеха да ги държат под око, за да докладват на господаря си. Дориан примигна смаяно срещу Лизандра. – Свещени богове, наистина можеш да приемаш всякаква човешка форма.

Лизандра вдигна рамене като нахакана уличница, обмисляща тарифата си.

– Не е толкова интересно, колкото си мислиш. Иска ми се да се превърна в растение. Или да се слея с вятъра.

– И това ли умееш?

– Разбира се, че го може – отвърна вместо нея Едион, отблъсна се от стената и скръсти ръце.

– Не – рече Лизандра, стрелвайки остър поглед към Едион. – И няма какво да докладваме. Няма нито следа от Ролф и хората му.

Дориан кимна и пъхна ръце в джобовете си. Мълчание.

Лизандра срита дискретно Едион и глезенът му изпищя от болка.

Той заглади намръщеното си изражение и каза на краля:

– Значи, двамата с Белотрън не сте се убили един друг.

Дориан свъси вежди.

– Той едва не грохна от изтощение, за да спаси живота ми.

Мога единствено да съм му благодарен.

Лизан дра се ухили самодоволно на Едион.

Кралят обаче го попита:

– Ще се срещнеш ли с баща си?

Едион настръхна. С радост беше приел тазвечерната си мисия, за да не мисли за това. Елин не повдигна въпроса и той на драго сърце зае поста си на улицата, макар и да го излагаше на риск да се натъкне на елфически воин.

– Разбира се, че ще се срещна с него – отговори с половин уста Едион.

Лизандра го наблюдаваше със спокойното си луннобяло лице – лицето на жена, обучена да изслушва мъжете, да не демонстрира изненада...

Той не презираше някогашния й начин на живот, сегашната й роля, а само чудовищата, които бяха надушили в каква красавица щеше да се превърне беззащитното момиченце и го бяха завлекли в бардака. Елин му беше разказала какво бе причинил Аробин на любимия й. Изумяваше го, че хамелеонката въобще откриваше сили у себе си да се усмихва.

Той посочи с брадичка към Дориан.

– Иди да кажеш на Елин и Роуан, че не е нужно да ни светят. И сами се справяме.

Дориан се напрегна, но пое обратно по уличката с походката на ядосан незадоволен клиент.

Лизандра блъсна Едион в гърдите и изсъска:

– Този мъж е преживял достатъчно, Едион. Можеше да се държиш малко по-учтиво с него.

– Той наръга Елин. Ако го познаваше като мен, нямаше да любезничиш толкова...