Внезапни завършеци

— Така смяташе Джавра — промърмори Шев.

Карколф помълча, след което продължи, сякаш това име изобщо не беше споменавано:

— Когато се върнем, тук всичко ще изглежда много по-добре. Ще видиш. Нека се преоблека. После ще излезем. Ще се позабавляваме.

— Забавление.

Шев се отпусна на единствения неповреден стол. Всъщност тя имаше нужда да се преоблече, но не ѝ се занимаваше. Нямаше сили дори да стои изправена.

— Спомняш ли си какво е това?

Шев се насили да се усмихне.

— Може би ти можеш да ми припомниш.

— Разбира се, че мога. — Карколф се усмихна. — Забавление е второто ми име.

— Нима? Значи, не знам само първото.

— Що за тайнствена красавица ще съм, ако нямам тайни?

И Карколф идеално изигра ролята на тайнствена красавица, като погледна през рамо, преди да затвори вратата на банята.

Шев се намръщи на болката в хълбока си, съблече палтото си и инструментите издрънчаха, когато го пусна на пода, а димната бомба се затъркаля сред потрошените предмети. Шев се наведе напред, опря лакти на коленете си и отпусна глава върху ръцете си.

Джавра бе напуснала живота ѝ. Карколф се беше настанила в него. Беше си оправила отношенията с Хоралд Пръста. Всичко, което бе искала, нали?

Защо тогава се чувстваше толкова нещастна?

На вратата се почука тихо и Шев вдигна намръщено глава. Ново почукване. Тя измъкна мечояда, притисна го към дясното си бедро, изправи се и с лявата ръка отвори вратата.

На стълбищната площадка стоеше нервен младеж с големи уши и обрив край устата.

— Ти ли си Карколф? — Той надникна през процепа. — По-ниска си, отколкото мислех.

— По-ниска съм, отколкото ми се искаше — сопна му се Шев. — Очевидно височината ми е разочарование и за двамата.

Момчето сви рамене.

— Разочарованието е част от живота.

И той ѝ подаде с два пръста сгънат лист хартия.

— Всеки се извъди философ.

Шев отвори вратата и грабна листа, след това я затвори с рамо и превъртя ключа. Писмо за Карколф, написано с наклонен почерк, в който имаше нещо познато. Нещо, което привлече вниманието ѝ.

Тя го хвърли на масата и го погледна намръщено, а Карколф започна да си припява в банята. По дяволите, дори пееше добре.

Ако искаш да станеш прекрасна нова личност с прекрасен нов живот, трябва да оставиш старата личност назад, както змия изоставя кожата си. Трябва да престанеш да ровиш в старите рани и обиди, както скъперник рови в златото си, да се отървеш от тях и да се освободиш. Трябва да прощаваш и да се доверяваш не защото някой го заслужава, а защото го заслужаваш ти.

Шев въздъхна дълбоко и обърна гръб на писмото.

После отново се обърна към него, грабна го и го отвори с мечояда.

Никой не можеше да се измени толкова много. И толкова бързо.