Дребната старица, която наруши всички правила

– Надявам се да не ми се сърдите, че ви забърках във всичко това – каза Марта.

След като ги поздрави, трите поеха по „Улицата“, както всички наричаха старата пътека през парка. Птиците пееха и всички освен Ана-Грета чуваха вятъра, който шумеше във върховете на дърветата.

– Да ти се сърдя? Господи, разбира се, че не! Не съм се забавлявала толкова много от служебните празненства в банката! – възкликна Ана-Грета.

Тя извади една запалка и си запали пурета. Кристина и Марта се спогледаха с изумление. Приятелката им си дръпна силно от дима, разкашля се и продължи:

– Да, погледнете само колко е хубаво тук! Много е впечатляващо, особено в сравнение със скучната всекидневна в старческия дом „Диамант“.

Кристина се съгласи с нея:

– Защо да съжаляваме? Нали точно това искахме? Хубаво място за живеене, където да можем да излизаме на въздух всеки ден. Освен това ни сервират храна, която е приготвена на място. Жалко за старите момчета, разбира се, но ще трябва да се утешаваме с това, с което разполагаме.

– Да се утешаваме? – учуди се Марта.

– Да, след като ги няма Умника и Греблото, ще трябва да се задоволим с куките. Видях някои от тях, когато пристигнахме. Представителни мъже. А освен че са хубави, нямат и бирени шкембета. Тези, които видях аз, бяха с големи мускули. Имаше един с бакенбарди, който съвсем не беше лош.

– Но, Кристина! Какво ще каже Греблото? – попита Марта.

Ана-Грета изглеждаше така, сякаш се беше размечтала за нещо.

– Знаете ли? Гунар дойде да ме види, докато бяхме задържани с мярка за неотклонение.

– Гунар? – попита Кристина. – Как, за бога?

– Той е срамежлив, разбира се. Когато най-сетне събрал кураж да ме потърси в хотел „Гранд“, аз вече съм била зад решетките. Но това не му попречило да ме открие.

– Невероятно! Той ли те научи да пушиш пурети? – попита Марта.

– Да, искате ли? Мога да помоля куката да ви дава и на вас.

– Благодарим ти, но можем и без това – отговориха Кристина и Марта в един глас, като се отдръпнаха по-назад от дима.

– А, Гунар, ами той... – продължи Ана-Грета, като се усмихваше щастливо. – Той изобщо не ме обвинява, даже напротив. Беше прочел за обира и смяташе, че сме се справили фантастично с това да заблудим както Националния музей, така и полицията. Каза ми, че всички жени, които е познавал преди мен, са били съвсем скучни, и в сравнение с тях аз съм едно прекрасно торнадо.

– Торнадо? – повтори Марта, като се наслаждаваше на думата.

Не просто „ураган“, а „торнадо“. Ако Гунар беше оценил Ана-Грета според гласа й, със сигурност беше точно в целта.

– Освен това обеща да ми дойде на свиждане и тук.

– Не! – възкликна Марта.

– И знаете ли какво? – продължи Ана-Грета. – Гунар има голяма музикална колекция и ми изпрати три кашона с грамофонни плочи. А най-хубавото е, че обича шведски християнски хорове, така че има няколко записа на Лап-Лиза. Много обича да я слуша как пее „Детска вяра“.