Рицарят тамплиер: Рицар на Храма

Арн отстъпи, защото не беше съвсем без основание да се смята, че е възможно един ден главите на двама им да бъдат разнасяни по този начин, защото сарацините обичаха да виждат отрязаните глави на тамплиерите върху копията си. Може би това имаше нещо общо с брадите им, защото франките, които принадлежаха към светския живот, бяха с гладки лица и главите им изглеждаха по-малко смешни на върха на копията.

Зигфрид никак не оцени този лековат начин на приемане на нещата. Брадите на тамплиерите нямаха нищо общо с това. Причината бе, че те просто бяха врагът, от който сарацините най-много се страхуваха.

Арн бързо сложи край на тази дискусия, но продължи да настоява, че нямат нужда от ескорт.

Само за час бавна езда те стигнаха до северната част на Газа, където племето бану аназа бе разпънало черните си шатри. Веднага щом бедуините ги забелязаха, изпратиха срещу тях двайсетина мъже на коне, които размахваха мечове и държаха копия.

За момент Зигфрид пребледня, но после направи това, което и Арн — извади меча от ножницата.

— Можеш ли да яздиш три пъти по-бързо поне за кратко? — попита Арн, чийто весел вид Зигфрид сметна за напълно неуместен при мисълта за сарацините, които се бяха втурнали срещу тях. Но той кимна мълчаливо.

— Последвай ме тогава, братко! Но за нищо на света не убивай някого от тях — продължи Арн, пришпорвайки коня си, който пое в троен галоп към лагера на бедуините.

След миг на колебание Зигфрид го последва, също размахвайки меча над главата си. Когато доближиха бедуинските воини, последните се разположиха в кръг около двамата тамплиери и се втурнаха напред така, сякаш всички те заедно нападаха лагера. Насочиха се към най-голямата шатра, където ги очакваше старец, облечен в черни дрехи, с дълга сива брада. Арн спря на място, слезе на земята, като застана точно до човека и поздрави заобикалящите го със своя меч, като прошушна на Зигфрид и той да направи това. Бедуинските конници, които ги бяха обградили, ги поздравиха на свой ред с оръжията си.

Арн прибра меча си, Зигфрид също и бедуините се насочиха към лагера. Арн сърдечно поздрави стареца и му представи своя придружител. Те бяха поканени да влязат вътре, където веднага им донесоха прясна вода и ги настаниха върху дюшеци, покрити с възглавници в ярки цветове. Зигфрид не разбра и думичка от разговора, който проведоха Арн и старецът, който сигурно беше бедуински вожд. При все това му се стори, че двамата разговарят с голямо уважение един към друг, повтаряйки неспирно думите, изречени от другия, така сякаш за всяко казано нещо трябваше да се засвидетелства учтивост, и едва тогава можеше да се премине към следващия въпрос. Но възрастният човек скоро показа недоволство и Арн трябваше да каже няколко думи, за да го успокои. Няколко секунди по-късно бедуинът взе да мърмори нещо и да въздиша, дърпайки брадата си замислено.