Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
Магнус остана дълго време замислен над тези думи, чудейки се как да продължи разговора, тъй като искаше да каже много неща едновременно.
— Мислиш ли, че кралят ще дойде на сватбата, както е обещал? — попита той, надявайки се въпросът му да спомогне за избягването на по-горещи теми.
— Не, няма да дойде — отговори Арн. — Знаем, че Биргер Бруса не иска да дойде, а смятам, че кралят не би желал да обиди своя наместник. Освен това вече разбрах, че кралските обещания не на всяка цена се спазват, особено когато са дадени преди качването на престола. Но тъй като синът му е тук, можем да кажем, че сме почетени с кралско присъствие и с това на рода Ерик.
— Той дойде защото ми е приятел — възрази Магнус, без да се замисля над това, което казва.
— Аз съм щастлив, че той е сред нас и че е твой приятел — каза Арн. — Но той преди всичко е ярл на кралството и наш бъдещ крал. Това ще извади моя приятел Кнут от затрудненото положение. Той присъства чрез сина си, както бе обещал, и в същото време тялом не е тук, както без съмнение пък е обещал на Биргер Бруса. Точна така трябва да постъпва един далновиден приятел, който на всичкото отгоре е и крал.
— Очаква ли ни скоро война? — запита Магнус, като че ли изведнъж осенен от внезапно вдъхновение или защото езикът му се ръководеше от изпитата вече бира, а не от добрите маниери.
— Не и преди да мине доста време — отговори Арн. — Но за това ще говорим друг път, когато няма да трябва да пием толкова много.
Като че ли думите на Арн относно пиенето напомниха на Магнус за една естествена нужда. Той помоли баща си да го извини и излезе с колеблива походка в сумрака, за да се облекчи, крепостните донесоха факли и още печено на скара месо.
За момент Арн и брат Гилберт останаха сами, всеки пред своята чаша вино. От всички страни ехтяха гръмки викове и песни.
Арн подкачи брат Гилберт по повод последната изстреляна от него стрела, отбелязвайки, че дългото умуване преди изстрела неминуемо води до пропускането на целта. В старанието си да постигнеш най-доброто, почти винаги пресилваш нещата. Брат Гилберт би трябвало да знае това по-добре от всеки друг.
Последният призна, че може и така да се каже, но и че наистина е имал за цел да спечели или най-малкото да даде всичко от себе си, за да не би някой да си помисли, че подарява победата на Арн. Затова висшите сили именно така бяха насочили стрелата му.
— Господ пожела! — възкликна Арн с нотка на ирония, като едновременно с това протегна свит юмрук по тамплиерски към събеседника си.
Брат Гилберт се призна за победен след тази шега и чукна юмрук в юмрука на Арн.
— Може би един ден отново ще имаме възможност да си премерим силите, но този път на кон и по подвижни мишени — каза Арн.
— А, не! — възрази сухо брат Гилберт. — Ще се възползваш от случая, за да поставиш стария си учител на мястото му. Предпочитам отново да те натупам с боздугана!
Двамата избухнаха в чистосърдечен смях. Момчетата не им обръщаха повече внимание, може би защото нищо не разбираха от разговора. Верни на навика си, Арн и брат Гилберт си говореха на езика на франките.
— Едно нещо ми кажи, братко — продължи Арн замислено. — Колко тамплиери биха били нужни за овладяване на положението в страната на готите и в Свеаланд?
— Триста — отговори брат Гилберт след кратък размисъл. — Точно толкова бяха достатъчни за продължително удържане на Светите земи. Това кралство тук, разбира се, е по-голямо, но не разполага с конница. С триста рицари и три укрепени места ние бихме могли да умиротворим цялата област. Аха! Досещам се какво си казваш: аз точно сега изграждам една от тези крепости с помощта на нашите скъпи приятели, сарацините. Божествена ирония, нали? А не се ли опасяваш в действителност, че тези приятели, сарацините, ще ти създадат неприятности? Искам да кажа, че рано или късно северните варвари ще разберат кои са тези чужденци, които се молят по пет пъти на ден и то съвсем открито, за да се изразя тактично.
— Поставяш ми едновременно много въпроси — въздъхна Арн. — Да, наистина мисля, че ако вдигна на крак една добре тренирана, като нас тамплиерите, сила, в тази страна ще се възцари мир. Да, ще е нужно повече от една крепост. Колкото до сарацините, струва ми се, че те първо ще трябва да докажат способностите си. След това нашите хора ще трябва да избират между тези способности и собствената си предубеденост към сарацините.