Хамилтън: Кодово название Coq Rouge

Карл виждаше за пръв път Стария възмутен. Последният си наля още уиски, без да предложи на госта си.

— И ако не се смята, че тази операция е просто идиотизъм, то Понти, разбира се, няма нищо общо с това. Не е ли така? — попита Стария, сякаш проверявайки мислите си, но не дочакал отговор продължи: — Освен това нашите планове за нови оперативни работници във “фирмата” ще отидат по дяволите, защото ще изплува цялата ти тайна и ние ще останем с пръст в уста. Така, докъде стигнахме? Ах да… и освен това Понти няма никакво отношение към цялата тази история, нали?

— Разбира се, че няма — отговори Карл. — Аз не вярвам, че Неслунд знае нещо повече от нас за това кой е застрелял полицая. Мисля си обаче, че Неслунд се опитва да убие с един изстрел два заека. Иска външно всичко да изглежда така, че убиецът е открит и убит, като едновременно с това иска да отстрани “старата лисица”.

— Знаеш ли, че си мисля същото — проточи Стария. — Но noch ist Polen nicht verloren.[70] Ние обаче ще го спрем!

— Тоест как?

— Слабостта в хипотезата на Неслунд е в това, че Понти най-вероятно няма отношение към това дело. А силата на позицията му е в това, че в материалите съществуват странности, свързани именно с Понти, и преди всичко с неговата норвежка разходка, не е ли така?

— Така е, доколкото разбирам.

— Ами тогава ще разберем защо Понти е бил в Осло и тази следа ще изчезне за вас от полицията.

— Как ще го направим?

— Попитай го. Понякога е полезно. Попитай го защо е бил в Осло.

Карл се замисли над това макар и съвсем логично, но все пак глупаво предложение. Опита се дори да каже, че това означава да наруши всяко правило на службата за сигурност, за което можеше да се сети. Стария му отговори спокойно, че полицията може да вземе правилата си и да си ги пъхне отзад. Има разлика между божия закон и човешките предписания.

— Освен това — обясни по-нататък Стария, — ние ще окажем услуга на полицията. Та нали с това ще я спасим от най-гадната ситуация, в която биха могли да нагазят тези идиоти. Е, добре, съществуват и наши интереси. Данъчната служба или където попаднеш след тази история. В корабоплаването в Норшьопинг, ще помисля. Един от информаторите ни се озова там, след като се “издъни”. И така, на работа. Да планираме операцията си.

Тогава Стария си спомни, че чашата на Карл е празна. Докато я пълнеше, ръката му трепереше леко. Или не му бе добре, или бе твърде много възбуден.

Стария го разпита подробно за детайлите, свързани с Понти. Значи го държат под похлупак, наблюдават го, подслушват домашния му телефон и сигурно преглеждат пощата му. Може да са се добрали и до кореспонденцията, получавана в Шведското радио. По някои технически и юридически причини обаче не можеха да подслушват разговорите му от централата на Шведското радио. Ето къде бе останала възможност за връзка с него. Личното установяване на такъв контакт от страна на Стария обаче би било рисковано. Само при мисълта за недоразуменията, до които можеше да доведе записаният им на лента разговор, му ставаше зле. Трябваше да се вземе под внимание и рискът, че магнетофонът на журналистите е често пъти включен. И така, Карл получи разрешение да осъществи контакт по начина, предложен от Стария.