Златният дявол

Очите на рибите са отстрани на главите им. Виждат в две посоки едновременно, виждат почти всичко около себе си, напред и назад. Понеже са жертви на хищници и живеят в постоянен страх, затова и развиват предпазно всеобхватно зрение. Мислех си за това, докато плувах във водата и ги гледах как преминават през моя тесен зрителен периметър. Човешкото зрение е ограничено, а като му сложиш и маска за гмуркане, която затваря и периферната видимост, става още по-зле. Виждаш само това, което е точно пред теб, и то само на 4-5 метра. Горе, долу, настрани — ставаш уязвим и от четирите посоки, сляп си като червей, закачен на кука.

Ева искаше да дойде с мен, но каубоят не й позволи. Каза, че ако не се върна, ще се наложи да я убие.

— И тогава какво? — попитах. — Рок не може да се гмурка и него ли ще убиеш?

Идиотът щеше да се окаже с яхта, пълна с трупове и злато, до което няма достъп. Тази перспектива можеше и да го откаже от прибързани действия, но пък не бях сигурен, че е способен на рационално мислене. Човек, който насочва пистолети и ножове към хората не е от тези, които живеят разумно. Каза ми да си затварям устата и да слизам във водата, след това ме побутваше с пистолета, докато се гмурна. Сега аз трябваше да постъпя разумно. Освен ако не ми се появяха очи от двете страни на главата.

Оглеждах водата колкото мога по-внимателно и се спусках в дълбините. Ако скатът бе наоколо, не издаваше присъствието си. Може би не можеше да погълне повече от двама гмуркачи на ден. Със сигурност нямаше място за…

Какви ги мислех? Нали скатовете бяха, безопасни? Белият дявол е местна легенда, мексиканска версия на чудовището от Лох Нес. Спомних си дребната индианка, която продаваше мъниста на плажа на Бока. Тя първа го спомена, сякаш за да ни предупреди. Накрая ми даде зловещия подарък. Тази сутрин, като си обличах банския, инстинктивно си сложих кръста, който тя ми подари. Сега го стисках и се молех сребърната дрънкулка да ме спаси.

Не ставай глупав, казах си. Белочек се бореше за живота си и се хващаше за сламки. Какво би могъл да знае той за Белия дявол? Живял е на Карибите, на хиляди мили от тук. Взел е един местен мит и се опитва да се възползва от него. Хитър ход, с който остана жив, поне засега. Чудех се какви ли номера бе намислил още.

Но Белият дявол не можеше да е само мит. През процепа на кораба го бях видял да плува, с Рок го видяхме да се издига в бурята. Но можеше ли скатът да убива? Как иначе да си обясним изчезването на Кенди и Гонзало, да не говорим за Дъф? Какво им се бе случило и на тримата?

Въпросът ме изпълни с параноя. Водата беше като жива от всичките сенки и отблясъци и скритите дебнещи същества, които не виждах. Взирах се внимателно в мрака и търсех някакви подозрителни очертания, когато риба с форма на тиган мина на около метър от лицето ми и ме подплаши. Сребристият морски обитател се стрелна на зигзаг, погледна ме първо с едното, а после и с другото си око, сякаш не се доверяваше само на едното от тях. Също като тази обзета от паника жертва на хищниците и аз се замятах в опита си да огледам всички посоки наведнъж, преди да се скрия и да се почувствам защитен в корабокруширалата развалина.