Златният дявол
- Автор: Ангстън Дейвид
- Серия: Нощно море #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Златният дявол». Краткое содержание книги:
— Ти ли го уби? — попитах.
— Гмурна се за златото, но не се върна! — Каубоят ме погледна с трептящото си око. После забеляза, че ръката му трепери и бавно свали оръжието.
— Не съм го убил. Но бих, ако имах тази възможност.
Кенди и Гонзало измъкнаха принадлежностите за гмуркане по стълбите на палубата. Носеха и комплект инструменти, както и два големи надуваеми сака, с които да извадят златото. Хосе седна, сложи оръжието до себе си и ги загледа как се приготвят. Кенди се бе преоблякла в цял бански, но Гонзало се съблече пред нас, като ни показа миниатюрните си зелени бански под увисналия корем. Задникът му беше абсурдно малък, а широкият му гръб бе покрит с косми и затворнически татуировки. Приличаше на огромен сатир в зелена препаска. Въпреки че очевидно беше опитен гмуркач, се приготвяше с неохота, мърмореше непрекъснато и се мръщеше към Кенди. Тя беше непоколебима и практична, приготви се преди него. Провери комплекта с инструменти — чук, трион, длето, лост — и започна да прикрепя ножа към бедрото си.
Гонзало започна да протестира и Хосе й каза да го махне, като го посочи с пистолета.
— Има акули — каза тя. Гонзало се намръщи, но Кенди настоя. — Няма да сляза без него.
Хосе се замисли за миг.
— Дай го на Гонзало — каза. — Той ще плува зад теб.
Кенди погледна Белочек, който й кимна едва забележимо.
Тя се подчини и подаде ножа на Гонзало. Той го върза за прасеца си. Кенди зави пакета с инструментите и ги взе под мишница. Най-накрая и Гонзало беше готов и двамата се покачиха на задното перило на яхтата.
Гонзало прекрачи и влезе във водата.
— Señora — извика Хосе. Стоеше зад Белочек и бе опрял дулото в главата му. — Капитанът не иска да стои вързан в стола. — Той погледна Кенди. — Извади златото и ще ти позволя да го развържеш. Ако не донесеш злато — и той й показа зъбите си, — ще го убия.
Кенди погледна Белочек. Виждаше само тила му. После погледна Рок, Ева и мен.
Рок се изправи.
— Кенди…
Тя свали маската си, лапна регулатора и скочи от лодката.
Дяволът, когото не познаваш
— Кажи ми къде отиде тя! — настоя той.
Отново гледах в дулото на насочения пистолет на каубоя. И всеки ден до края на живота ми да го прави, пак няма да свикна.
— Не знам — отвърнах.
Бе изминал почти час, а Кенди и Гонзало не се връщаха. Нямаше мехурчета във водата, нито намек какво се е случило. Всички бяхме в паника.
Хосе притисна дулото в меката плът на слепоочието ми.
— Лъжеш — каза. — Също като брат си.
— Не — отвърнах. — Моля те…
Ева извика. Хосе вдигна другата си ръка и острието на ножа изскочи.
Рок бе станал от мястото си и се приближаваше към нас. Ножът на Хосе го спря, като преряза ризата му и го убоде по корема. Рок отстъпи, наведе се и пръстите му се обагриха с кръв.
— Кучи син! — Изглеждаше учуден, че кърви и вдигна невярващи очи към Хосе. — Ти ме прободе! Дребният гад ме прободе! — И се втурна към него.
— Не! — Ева скочи пред Рок и се опита да го спре. Може би не беше забелязал, че Хосе още държеше дулото до главата ми.
— Кажи на приятеля си да седне — каза спокойно Хосе.
След настояването на Ева, Рок се подчини, отстъпи и се свлече на мястото си.
Ева се обърна.
— Не виждаш ли? — замоли се тя. — Никой от нас не знае какво се е случило!
С насочен пистолет в едната ръка и здраво стиснал оцапания в кръв нож в другата, Хосе направи една стъпка и се обърна към Белочек.
Белочек беше единственият, който не бе казал и дума. Стоеше си там, приведен напред, с очи, почти скрити под веждите, и тихо си размишляваше, докато около него се случваше тази бъркотия. Не знаех какво точно чувства. Гняв? Тъга? Загуба? Но в него бушуваше някакво мъртво вълнение, каквото не бях забелязвал досега.
Хосе не виждаше нищо от това. Насочи дулото към главата на Белочек и подпря гърлото му с ножа.
— Как би предпочел, капитане? Бързо… или бавно?
Тримата се втренчихме в него и затаихме дъх.
— Къде е жената? — попита Хосе. — Какво се е случило с Гонзало? Кажи ми. Веднага.
Белочек не беше свикнал да получава заповеди, със сигурност не от боклук като Хосе. Дълго не отговори, дори под заплахата на ножа и пистолета. Вдигна бавно поглед и изгледа изпепеляващо каубоя. За миг си помислих, че ще се изплюе в лицето му. Вместо това, той му зададе прост въпрос, който едва не ме свали на земята.
— Никога ли не си чувал за Белия дявол?
Последва миг парализираща тишина, в която през ума ми премина образа на Буревестника. Рок беше зяпнал. Ева изглеждаше разтревожена. Дори непукистът Хосе се издаде за миг, че го е страх. Сякаш бе разпознал забранена фантазия от детството си, която бе носил в сънищата, а след това прогонил от съзнанието си, защото се боеше, че може да се окаже реалност. Свали пистолета и ножа и се засмя като пираня.