![Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/6/kolekcionert-na-tatuirovki-calibre-2-42-0-download.jpg)
Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #11
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]». Краткое содержание книги:
Ти-Ти Гордън прекъсна мълчанието:
- Трябвам ли ви още?
- Не - отговори Райм. - Благодаря за помощта. Оценявам го.
Амелия Сакс вдигна вежди. Любезността не беше сред качествата на Линкълн Райм. Но компанията на младежа със сложно оформена брада и отлично познаване на литературния език му беше приятна.
Гордън облече сакото си. Райм отново си помисли, че дрехата е твърде тънка за такъв гаден, сив ден.
- Успех - каза Гордън. Спря пред Райм и го изгледа от глава до пети. - Ей, ти май си един от нас, пич.
- Един от кои?
- Модифицираните.
- Как така?
Ти-Ти посочи ръката на Райм, където личаха изпъкналите белези от операция за възстановяване на движенията.
- Тези белези приличат на Еверест. Обърнат надолу.
Странно, но триъгълните белези наистина приличаха на известния връх.
- Ако искаш да ги запълним с мастило, само кажи. Или мога да ти татуирам нещо друго. О, пич, сетих се. Мога да ти направя една птица. - Той кимна към прозореца. - Като тия соколи, или каквото са. Как лети над планината.
Райм се изсмя. Щура идея. Погледна към соколите. Все пак в нея имаше нещо привлекателно.
- Нараняванията на кожата са противопоказани за човек в неговото състояние - заяви Том, застанал със скръстени ръце на вратата.
Гордън кимна:
- Явно това означава „не“.
- Не.
- Ами други желаещи? - попита младежът, като огледа стаята.
- Мама ще ме убие, ако направя такова нещо - каза наближаващият средна възраст Мел Купър.
- А мен жена ми - добави Пуласки.
Амелия Сакс само поклати глава.
- На мен ми стига тази, която вече имам - заяви Том.
- Какво? - изсмя се Сакс, но болногледачът не добави нищо повече.
- Е, добре, знаете номера ми. Хайде, късмет, пичове.
Гордън си тръгна.
Хората от екипа отново разгледаха снимките на татуировките. Лой Селито не вдигаше, затова Сакс се обади в „Тежки престъпления“ и нареди на екипа, работещ в централното управление, да включи и числото „17-ти“ в търсенето.
Малко след като затвори, телефонът ѝ отново иззвъня. Тя вдигна и още при първите думи се вцепени.
- Какво? - попита задъхано. - Изпратихте ли някого?
Натисна рязко копчето за затваряне и погледна Райм с ужасени очи:
- Беше сержантът от Осемдесет и четвърти участък. Съседите са подали сигнал - някой е обикалял около апартамента на Пам. Бял мъж с плетена шапка и късо сиво яке. Изглежда, че е носил и маска. Жълта, за бога!
Отвори мобилния си телефон и натисна едно копче за бързо набиране.
40.
Вдигни!
Моля те, вдигни! Сакс стисна телефона и потрепери от безсилен гняв, когато гласовата поща се включи с гласа на Пам.
- Пам, ако си у вас, веднага напусни къщата! Незабавно! Отиди в Осемдесет и четвърти участък. Мисля, че убиецът, когото сега търсим, се навърта около апартамента ти.
Погледът ѝ срещна този на Райм, който също изглеждаше разтревожен. Тя натисна рязко копчето за повторно набиране.
- На работа ли е? - попита той. - На лекции?
- Не знам. Тя е на плаващо работно време. А този семестър в колежа са на свободна програма.
- Патрулната кола ще пристигне там след седем-осем минути - извика Рон Пуласки.
Но оставаше въпросът, дали нямаше да е късно.
От високоговорителя се чу глух тон „Свободно“.
По дяволите. Отново гласова поща.
Не, не...
- Сакс...
Тя не обърна внимание на Райм, а отново натисна копчето за повторно набиране. Защо, по дяволите, не сложиха апартамента на Пам под постоянно наблюдение? Вярно, че жертвите на убиеца - както тези на Колекционера на кости - бяха случайно избрани и нямаше основание да предполагат, че Колекционера на кожа изобщо знае за съществуването ѝ. Но сега, разбира се, той бе решил да напада не само преследвачите си, а и техните близки и приятели. Не беше невъзможно да узнае за връзката на Пам с Райм и Сакс. Защо не бяха...
Щрак.
- Амелия - задъхано каза Пам, - получих съобщението ти, но не съм вкъщи. На работа съм.
Сакс сведе глава. Ох, слава богу!
- Обаче Сет е там! Сега е у нас. Чака ме. Щяхме да излизаме вечерта. Амелия, какво... какво да направим?
Сакс взе номера на момчето и се обърна към Пуласки.
- Обади се на Сет! - извика през стаята.
Младият полицай веднага набра.
- Заключени ли са вратите, Пам?
- Да, но... О, Амелия. Там няма ли полицаи?
- Сега пътуват. Стой където си. И...