![Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/8/grobnicata-na-herkules-calibre-2-43-0-download.jpg)
Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #2
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]». Краткое содержание книги:
Нина се вторачи в него, но тропотът на изкачващи се по стълбите крака бързо я върна към опасната реалност. Тя грабна пистолета на мъртвия мъж и хукна към другия край на стаята, за да вземе пушката на Мак.
— Тичай към задните стълби! – заповяда й той, като се извиваше, за да се отърве от забитото в крака му тяло.
— Но ти…
— Те искат да те хванат, не да те убият! Бягай! Аз ще ги задържа!
Нина се поколеба за миг, след което му подаде пушката и хукна към вратата. Надникна през нея. Двамата мъже бяха стигнали до средата на стълбите, а други двама току-що бяха влезли в коридора. Тя погледна назад към Мак, който се намръщи, че тя все още се бави. Нина се обърна и изтича през вратата, свързваща игралната зала с библиотеката.
Последва оглушителен изстрел от пушката на Мак и парапетът на балкона се пръсна на парчета точно когато първият мъж минаваше през вратата. Но изстрелът закъсня с частица от секундата и го пропусна. Вторият мъж се поколеба за миг, преди да стигне до вратата и изсвистяването на поредния куршум го възпря да мине през нея.
— Върви след нея! – извика той на другаря си. – Аз ще се оправя с дъртото копеле!
Той подаде картечния си пистолет иззад касата на вратата и обсипа стаята с дъжд от куршуми. Масата за билярд сякаш изригна, навсякъде се разлетяха трески и зелено сукно, а аспидените плочки под зелената повърхност станаха на сол.
Стрелецът извади празния пълнител и презареди, после надникна в стаята – не толкова, за да види какъв е резултатът, колкото, за да предизвика противника си да стреля и по този начин да изгуби един куршум и време за презареждане. Стаята остана тиха. Доста по-уверен, нападателят изскочи иззад ъгъла с насочен пистолет.
От възрастния мъж нямаше и следа. В стаята бяха само трупът на един от нападателите и потрошената билярдна маса…
Изпод нея се разнесе изстрел от пушка помпа и куршумът направи бедрото на нападателя на кайма. Мъжът залитна назад, пищейки от болка, и пропадна през дупката, пробита в парапета. Полетя надолу, без да спира да стене, за да се озове със счупен врат до първия от мъртвите си другари.
Мак с благодарност удари с юмрук по билярдната маса, която го бе защитила от куршумите по-добре от всяка броня, след което изпълзя изпод нея.
* * *
Нина прекоси тичешком библиотеката към по-близката от двете врати в дъното й, отвори я и се озона в тесен тъмен коридор, чиито краища не се виждаха. И в този миг я осени мисълта, че не знае наляно или надясно трябва да тръгне, за да стигне до стълбите.
Преследвачът й влезе в библиотеката…
Тя тръгна наляво. Светлината, която идваше зад гърба й, бе достатъчна, за да забележи пътем втората врата на библиотеката, и още една врата точно пред нея. Тя я отвори, очаквайки да види обещаните стълби, но всъщност се озова пред шкаф с наредени по рафтовете куфари.
Мамка му!
Изведнъж стана по-тъмно. Тя се обърна и видя, че мъжът стои на вратата и прикрива светлината. В ръката си държеше пистолет, който от това разстояние се забелязваше просто като черен предмет…
Пистолет…
Тя също имаше пистолет!
Нина извади откраднатия МР-9 и изкрещя от ярост, преди да засипе коридора с дъжд от куршуми. Гилзите отскачаха от стената и съскаха край нея, докато тя размахваше пистолета наляво и надясно, почти заслепена от блясъка на дулото.
Стрелбата рязко секна щом пълнителят свърши. Тя млъкна и започна да примигва с надеждата да привикне по-бързо към тъмнината и да види трупа на мъжа в коридора…
Нямаше труп. Мъжът изобщо не се забелязваше. Сигурно се беше оттеглил в библиотеката веднага, след като бе започнала да стреля.
Само след миг втората врата на библиотеката се отвори и коридорът се освети. Мъжът се появи с вдигнат пистолет. През дупката за уста на маската му се забелязваше неприятната му усмивка.
— Охо, патроните свършиха – каза снизходително той. – Нищо, аз все още имам много.
— Няма да ме застреляш – каза Нина с фалшива самоувереност. – Трябвам ги жива.
Дулото на пистолета се наведе към голите й крака, които се подаваха под дългата риза.
— Нали знаеш, че човек може да бъде застрелян, без да бъде убит. Той пристъпи към нея. Само ми дай повод…
От другия край на коридора се чу нехармоничен писък, нещо долетя от отдалечената врата и се удари в стената, преди да падне на пода. Стреснатият мъж се завъртя и стреля, а виещите гайди на Мак се пръснаха на парчета.