Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

Чейс вдигна бинокъла и погледна към долината. Луната грееше високо в нощното небе, снежните планини се къпеха в призрачна светлина – впечатляваща гледка.

Но последното нещо, за което му се мислеше сега бе красотата на природата. Вместо това той се съсредоточи върху нещо създадено от човешки ръце, отличаващо се с непривлекателна практичност.

— Значи Юен е вътре? – попита той, докато проучваше заводския комплекс, разгънат в долината под тях, а облаче пара излезе от устата му в студения въздух.

— Да, доколкото ми е известно – каза спътничката му Мици Фонтана беше руса, дългокоса и привлекателна швейцарка, около двайсет и няколко годишна. – От няколко часа е там. Успях да убедя един от персонала да ми съобщи, когато напусне хотела.

Чейс хвърли един поглед към дълбоко изрязаното деколте на блузата под закопчаното донякъде палто.

— Няма да те питам как си успяла.

Тя се усмихна.

— О, Еди! Те не носеха багаж и не се бяха обадили на рецепцията, че си тръгват. Това е единственото място, където са могли да отидат.

— Освен ако не са искали да прекарат известно време насаме на някоя ски писта, но някак си не ми се вярва, че Юен е дошъл тук да кара ски. Има ли вероятност да си е тръгнал, преди да дойдем тук?

— Приятелчето в хотела обеща да ми се обади, ако се върнат, преди да пристигнем. Досега не е звънял.

— Може би още пътува, но… – По пътя към най-близкия град, който се намираше на две мили оттам, нямаше никакво движение. Чейс отново вдигна бинокъла към очите си, за да се увери, че няма друг изход от долината. На около половин миля зад завода долината рязко свършваше, преградена от отвесната язовирна стена на водноелектрическа централа. Генераторната станция, която се намираше в основата й, бе осветена също толкова ярко, колкото и завода на Юен.

Вниманието му бе привлечено от други светлини, които се намираха на върха на язовирната стена. Точно на ръба на отвесната стена се издигаше сграда.

— Какво има там горе?

— Станцията на лифта – отговори му Мици.

Чейс се оживи.

— Лифт ли? – След като вече знаеше какво да търси, той забеляза един съвсем тънък кабел, който блестеше на лунната светлина и се спускаше от сградата на бента към една подобна станция, която се намираше в двора на завода, зад оградата.

— Моля те. Еди – въздъхна тя, – Не започвай пак да ми говориш за „Гнездо на орли”.