Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

В единия ъгъл забеляза стълба, която се спускаше надолу. Той насочи пистолета към нея и се ослуша. Ако беше чул тропота на изкачващи се хора, надеждите му за невидимо промъкване щяха да се превърнат в кървава битка...

Никакъв тропот, никакви стъпки. Единственото, което се чуваше, бе лекият шум на подухващия вятър и жуженето на електрическото оборудване.

Той леко се отпусна, разкопча костюма за летене, съблече го и остана по тъмно облекло: черни дънки, черно поло, протърканото му кожено яке. След като сгъна парашута, той тихо се придвижи към стълбата и погледна надолу.

В сградата се помещаваха офиси, почти всички прозорци бяха тъмни. От другата страна на пътя се издигаше голяма бяла двуетажна постройка. Липсата на прозорци предполагаше, че бе производствена сграда, а големият брой външни климатични тела, монтирани на покрива й, подсказа на Чейс, че там най-вероятно се произвеждат чиповете. И най-скъпият микрочип можеше за секунди да бъде съсипан от една нищо и никаква прашинка по време на производствения процес, затова въздухът трябва да се филтрира и да бъде максимално пречистен.

Той се огледа за признаци на живот. В края на пътя, от дясната му страна, се издигате мрежеста ограда, зад която течеше реката от язовира. Край нея премина бял микробус, който се изгуби зад друга сграда. Охранителният патрул, който обхождаше периметъра. Чейс се ухили. Очевидно не очакваха някой да се спусне отгоре.

Той се обърна и бързо се плъзна по стълбата. Щом стъпи на земята, бързо извади пистолета си. Все още нямаше и следа от жив човек. Той прекоси тичешком пътя и се прикри зад ъгъла на индустриалната сграда, след което се шмугна в тясната уличка.

Чейс познаваше разположението на сградите от една снимка, направена от въздуха, която Мици бе свалила от интернет. Той стигна до края на уличката. Пред него трябваше да се разгърне друг, по-голям комплекс...

И се оказа прав. От другата страна на пътя имаше още необозначени сгради. Както и един черен мерцедес S600, паркиран пред едната от тях. Зад волана му седеше шофьор с отегчен вид.

— Радвам се да те видя отново, Дик – прошепна Чейс. Той огледа сградата. За разлика от тази, зад която се прикриваше, другата имаше прозорци на втория етаж, като само един от тях светеше. До мерцедеса имаше големи стъклени плъзгащи се врати, наблюдавани с видеокамера, през които се виждаше охранителят в приемната. Нямаше начин да влезе незабелязано оттам.

Но от другата страна на сградата, невидима за камерите, се спускаше стълба...

Той отново огледа пътя и спринтира към стълбата. Поспря се за миг, за да провери дали зад него няма раздвижване, и бързо започна да се изкачва по нея.

Покривът бе покрит с гъста гора от климатични тръби и тракащи филтриращи агрегати. Нямаше никакви капандури или някакви други възможности за достъп до вътрешността, затова той се промъкна към предната част на сградата, легна на покрива и надникна отгоре. Точно под него се намираше тъмен прозорец.