Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

— Ако не се впусках в опасни начинания, двете с майка ти нямаше да сте живи – сопна й се той по-рязко, от колкото възнамеряваше. – Извиняван. Но София е там долу и аз ще я измъкна оттам. Това е.

— В такъв случай мога само да ти пожелая успех и да ти помогна, доколкото мога – примирено рече тя.

— Благодаря ти.

— И, Еди, не взривяван бента. Баба и дядо живеят в долината.

Той се ухили.

— Ще се опитам.

Мици се засмя, после го погледна сериозно в очите.

— Наистина. Недей.

— Не знам откъде съм се сдобил с такава репутация – каза Чейс и безгрижно сви рамене, после отвори вратата на колата и отмести парашута настрани. Кимна одобрително, когато видя пистолет и ръчна граната.

— Откъде се сдоби с тях?

— Занимавам се и с алпинизъм. Единият от инструкторите ми е бил военен. Пази си няколко сувенира.

Чейс се ухили.

— Парашутизъм, алпинизъм… направо си готова за екшън звезда.

— Само заради теб. Еди – каза Мици и грейна.

Леко притеснен от вниманието й, Чейс вдигна другия вързоп, който разви и опъна на земята. След това взе една кутия аерозолна боя и я разклати, преди да клекне и да напръска част от плата с черна боя.

— Видя ли? Всичко съм обмислил предварително. Тези неща са направени така, че да се виждат отдалеч, а аз искам да избегна точно това.

Мици усети неприятната миризма, отстъпи назад и сбърчи нос.

— Подозирам, че и за това няма да успея да си прибера депозита…

Няколко минути по-късно голямото порше кайен на Мици вече бе напуснало живописната наблюдателница, откъдето двамата с Чейс бяха проучвали долината, и се движеше по четирилентовата магистрала, прорязваща планините. В разгара на зимния туристически сезон тя щеше да е претъпкана с летовници, но сега, посред нощ, беше абсолютно пуста.

Пред тях в посока към Берн, се издигаше елегантен мост Централната му подпорна колона се извисяваше на петстотин фута. Мици провери дали пътят е чист и подкара с пълна скорост към него.

— Готов ли си? – извика тя на Чейс.

Той не беше при нея в джипа – седеше на покрива, вкопчен в багажника.

— Давай! – извика той и се подпря с едната ръка за по-добър баланс. Облеченият върху дрехите му костюм за летене се разтвори от силния вятър, който се изви, когато колата вдигна първо четиридесет, после петдесет мили в час приближавайки се към моста.

Мици предпазливо доближи поршето към мантинелата, която разделяше платната на магистралата, и продължи да ускорява. Вече се движеха с шейсет мили в час и приближаваха към центъра на моста, в най-високата му точка…

— Сега! – изрева Чейс.

Мици завъртя волана и подкара колата напряко през двете платна, сякаш възнамеряваше да се забие в бетонната стена – но в последния момент рязко зави и се върна в лентата. Колата се завъртя около оста си и центробежната сила помогна на Чейс при скока му от покрива в празното пространство.

Той разпери ръце и крака във форма ма звезда. Триъгълните ципи от парашутен плат, които бяха привързани към китките и кръста му, се изпънаха като крила на прилеп. Докато падаше надолу, триъгълното найлоново парче между краката му също се изпълни с въздух.