Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

— Но в същото време той е може би най-верният, най-смелият и най-несломим мъж, с когото съм служил. – Той взе една топка от масата и се потупа с нея по пищяла на левия крак. Чу се глухо кънтене на пластмаса и метал. – Това си го спечелих в Афганистан. То е причината да се пенсионирам от действителна служба и да се захвана с шпионски дела. Шрапнел от гранатомет ми го отряза точно под коляното.

— Мили Боже – потръпна Нина с широко отворени очи.

— Еди ме измъкна оттам. Той не само влезе под вражеския огън, за да ме извади от горящия лендроувър, и ме метна на рамо – вярно, че бях с един крак по-лек, – но и докато бягаше към прикритието, той успя да повали мъжа, който стреляше по нас. Ето какъв човек е той. Когато стане въпрос за защита на хората, които обича, той е решителен и безстрашен, и ще направи всичко възможно да ги предпази. От онова, което ми разказа за срещата ви, докато обядвахме, останах с впечатлението, че ти знаеш това от първа ръка.

— Да, знам го – каза тя, като си спомни как Чейс се беше качил на самолета – докато той излиташе – за да я спаси.

— Той е човек на действието – каза Мак, като остави топката на масата, – което, за съжаление, от време на време означава, че той действа, без да мисли. И говори, без да се замисля. Предполагам, че за близките му хора това означава, че трябва да намерят златната среда между положителните и отрицателните му качества… и да се научат да приемат негативите му.

— Имаш предвид хората като мен?

Той я погледна невинно.

— Може би.

Тя се усмихна.

— Знаеш ли, никога не съм си мислила, че хората от САС могат да бъдат и консултанти по взаимоотношенията.

— Не всяка битка се води на бойното поле – каза той, като също усмихна…

Над главите им се чу съвсем лек шум, кратко поскръцване. Нина едва го чу, но Мак вирна глава и се ослуша за източника му, а лицето му веднага придоби сериозно изражение.

— Какво има? – попита тя.

— Ела с мен. Бързо. – В гласа му се промъкна командна нотка, той нацяло промени отношението си. Устреми се към вратата и се спусна по стълбите към първия стаж. Нина го следваше плътно. – Трябва да отидем в кабинета.

— Какво става? Какво не е наред?

— На покрива има някой. Чух стъпки по керемидите.

Те стигнаха до кабинета. Мак се отпусна на колене, като за пръв път показа несръчност заради изкуствения си крак. – Снижи си главата – може да ни наблюдават през прозореца.

Нина клекна и го последва към шкафа в другия край на стаята, той го отвори и измъкна отвътре зловеща на вид черна пушка помпа, която и се стори още по-заплашителна, след като Мак щракна затвора й. От звука по гърба й полазиха тръпки.

— Докато си в САС, си създаваш врагове – накратко обясни Мак. – Някои от тях са известни с това, че правят посещения по домовете. – Той остана снишен с пушката в ръка и се придвижи към бюрото, за да си вземе телефона.

Откъм улицата се чу заглушено изпукване. Мак мигновено пусна телефона и се хвърли към Нина, като я блъсна на пода и я закри с тялото си.