Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

Гласът на Мак бе изпълнен с копнеж.

— Какво да ти кажа. Тя е прекрасно момиче. Толкова е силна...

— Не искам да знам изпъшка Чейс. – Хайде де, Мак. Най-вероятно няма да ми потрябва и никой няма да узнае, че си ми го дал. Но ако се сдобия с доказателство за онова, с което се занимава Юен…

— Добре – каза Мак колебливо. – Защо пък не? И без това по-зле можеше да бъде само ако бях отишъл в Ботсвана и сам бях застрелял горкия кучи син. – Нина не можа да разбере следващите му думи, но Чейс кимна удовлетворено.

— Ясно. Благодаря.

— Не ми благодари. Продължавам да мисля, че това е много лоша идея.

— Хората непрекъснато ми го повтарят – каза Чейс и вдигна сака. – Всичко, което ми трябва, ще бъде у човека на летището, нали?

— Да. – Мак му подаде ръка. – Успех, Еди. Борба до края.

— Виж, относно онова… Кажи на Нина, че искам да поговорим, че искам да си изясним нещата. Но това ще трябва да почака докато се върна – трябва да го направя.

— Ще й кажа – кимна Мак.

— Скоро ще се върна – увери го Чейс, отвори входната врата и излезе навън. Тя се затвори след него с глух мрачен удар.

Известно време Мак се взираше във вратата, след което заговори.

— Вече можеш да слезеш, Нина.

Тя се сепна и се наведе през перилата.

— Знаел си, че ви слушам?

— Познавам всеки шум в тази къща – чух как вратата на банята проскърцва. – Той погледна нагоре към нея. Съжалявам. Мислех, че ще успея да го убедя да не ходи.

— Можеше просто да не му помагаш – остро реагира тя.

— Така или иначе щеше да тръгне, само че най-вероятно щяха да го арестуват, когато се опита да мине през митницата. И трябва да се съгласиш, че предвид обстоятелствата това е много по-ужасна алтернатива.

Нина бе принудена да се съгласи.

— Проклет да е! – проплака тя. – Защо винаги трябва да е толкова упорит!

Мак се засмя тихо.

— Отдавна познавам Еди и това е едно от нещата, които така и не се промениха у него.

— О, нима искаш да кажеш, че в някои аспекти той е готов да се промени? – Това бе замислено като риторичен въпрос и произнесено с лека горчивина, затова тя доста се изненада, когато получи отговор.

— Ще се изненадаш, когато разбереш до каква степен. През годините съм станал свидетел на доста промени у Еди.

— Наистина ли?

— Наистина. Но ако искаш да поговорим за тях – продължи той, – мисля, че ще е по-добре – и то най-вече, ох, за моя врат! – ако не ги обсъждаме през балкона като Ромео и Жулиета, става ли? – Той махна към вратата, която водеше към кухнята в задната част на къщата. – Слез долу да ти приготвя нещо за хапване. След това, ако искаш, ще поговорим за младия господин Чейс.