Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #2
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]». Краткое содержание книги:
Те осветиха и белия микробус, който спря точно срещу къщата на Мак. Той пренебрегна двойните жълти ограничителни линии и пусна аварийните светлини, традиционния номер на всеки английски шофьор, който възнамеряваше да паркира на забранено място.
На предните седалки в микробуса седяха трима мъже, а отзад се мъдреха още четирима. Всичките бяха млади, едри, добре обучени и облечени изцяло в черно. Освен това бяха и въоръжени, шестима от тях носеха ултракомпактни картечни пистолети „Брюгер & Томет”, МР-9 и други оръжия.
Седмият нямаше МР-9, но в скута си държеше в известен смисъл най-мощното от всички оръжия, на коленете му лежеше един лаптоп, които бе свързан посредством кабел с невзрачна бяла кутия, прикрепена към временна рамка, завита с болтове към стената на микробуса.
— Включвам – каза той. Екранът на лаптопа оживя и множеството сиво-бели линии на кървавочервен фон бързо придобиха форма.
Интериорът на къщата на Мак.
Бялата кутия представляваше антената на късовълнов радар, който работеше на честота, способна да проникне с лекота през викторианските стени. Операторът използваше малък джойстик, за да насочва антената, и бавно обходи цялата къща в търсене на признаци на живот…
— Намерих ги – обяви той.
* * *
Нина се вгледа във фотографията.
— Мили Боже, това Еди ли е?
— Точно той – потвърди Мак. След като похапнаха, Нина облече една от ризите му, която й стигаше почти до коленете, и обу едни домашни пантофи, докато чакаше дрехите й да изсъхнат. Мак я разведе из къщата и накрая се озоваха в библиотеката на най-горния етаж – въпреки че до голяма степен тя служеше като хранилище за миналото на шотландеца. Едната стена бе покрита със снимки в рамки от различни периоди на военната му кариера.
—Той има коса! – Въпреки късата военна пострижка, Чейс от снимката имаше много повече коса от сегашния му двойник. – На колко години е бил тук?
Снимката е от преди десет години, значи е бил на около двайсет и пет. – Мак също го имаше на снимката, заедно с още няколко мъже в камуфлажни униформи, които позираха пред фотоапарата. – Мисля, че снимката е правена през третата му година в САС.
Нина се прехвърли на следващата снимка, която, изглежда, беше направена в някакъв ресторант или кръчма. Мъжете бяха заобиколили една маса и вдигаха чашите си в наздравица към фотографа, който, предположи тя, бе самият Мак.
— Иха! Това Хюго ли е?
Мак погледна към снимката, на която бяха Чейс и Хюго Кастил, който се пъчеше с ужасно непривлекателен, невзрачен мустак.
— Той е. Снимах ги точно след като се върнахме от съвместна операция на НАТО на Балканите. Познаваш ли го? – Нина кимна. – Добър човек беше, макар и малко завеян.
— Да, спомням си. – На снимката имаше още един мъж, за когото тя нямаше добри спомени. – О. Ето го и Джейсън Старкман.
— Да – кимна Мак с неодобрение, – позор за него. Да завърти любовна връзка със съпругата на свой боен другар… За такива неща човек трябва да го бичуват.
— Всъщност… – започна Нина, преди да почувства, че не й се иска да обсъждат тази тема. Но любопитството, изписано на лицето на Мак, я подтикна да продължи. – Еди ми каза, че Джейсън не е имал връзка със София. Тя си го била измислила, за да го нарани.
Мак кимна съвсем леко.
— Знаеш ли, не съм изненадан. Винаги съм смятал, че у София има жестока жилка. Тя имаше доста високо мнение за себе си и когато нещата не вървяха по нейната, ставаше доста гадна. Горкият Еди, той го осъзна едва когато вече беше твърде късно.
— Двамата с Хюго не се ли опитахте да му го подскажете?
— Какво можехме да направим? Той беше влюбен в една богата, образована и много красива млада жена. Едва ли можехме да направим нещо, което да промени мнението му за нея. Само тя можеше да го направи… дори тогава Нина доста време, преди самият той да го осъзнае и приеме. За жалост преживяното доста го промени.
Значи Чейс съвсем не беше толкова непоклатим, колкото се изкарваше, помисли си Нина.
— Веднъж Хюго ми каза, че някога Еди бил истински рицар?
Мак се засмя
— О, Боже, да! Истински рицар с блестящи доспехи. Зарязваше всичко, за да помага на жени в нужда и не искаше нищо в отплата. Точно такова поведение спечелва на мъжете хиляди почитателки.
— Да, той като че ли има много, ъъъ, приятелки по цял свят – каза Нина.
— Това е напълно естествено. Много хора дължат живота си на Еди. Но освен това той бе достатъчно джентълмен, за да разбере, че те са просто приятелки – докато не се появи София. А след нея той продължи да помага на хората, но разви и една доста неприятна враждебност.