Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

Мъжете от първия етаж откриха огън и дървеният парапет се пръсна на трески. Нина покри лицето си с ръце, за да го предпази. До нея Мак зареди пушката и се прицели в другия мъж на въжето, който се беше обърнал към тях и вдигаше своето МР-9…

Мак стреля пръв, но не в бронирания мъж. Вместо това той се прицели над него и разкъса въжето. Нападателят полетя надолу и викът му бе прекъснат рязко от хрущенето на счупени кости.

Стрелбата отдолу спря. Нина се надяваше, че двамата мъже на долния етаж може би помагат на падналия си другар, но изведнъж осъзна, че всъщност са се втурнали по стълбите към тях.

— Нагоре! – извика Мак, сграбчи я за ръката и я повлече към горния етаж. Всеки път, когато левият му крак докосваше пода, се чуваше глух металически звук, но, изглежда, протезата изобщо не забавяше шотландеца.

— Горе има още един! – предупреди го Нина. Мъжът, когото Мак бе улучил в гърдите, се намираше от другата страна на атриума, и замаян се опитваше да се изправи на колене.

— А долу има още четирима? – От долния етаж отново се разнесе трясък от удряне на врата в стена и двамата мъже, които бяха влезли през кухнята, се появиха. – Към библиотеката – там има изход към задната стълба!

Той избута Нина пред себе си и двамата стигнаха края на стълбите. Библиотеката се намираше в другия край на площадката. Двамата хукнаха към нея, като минаха край отворената врата на игралната стая…

Мъжът, който се беше спуснал по въжето, стреля по тях с картечния си пистолет и разкърти стената над главата на Нина. Навсякъде се разлетяха парчета мазилка. Нина изпищя и се хвърли на пода в игралната зала, като се плъзна напред по дървения под и се спря в края на билярдната маса.

Мак се втурна през вратата след нея. Картечният пистолет отново стреля и куршумите се забиха в левия му крак точно над глезена. Кракът му се пръсна на парчета и по пода се посипаха късове плат и пластмасови стружки.

Мак се стовари тежко на пода. Изпусна пушката, която се плъзна по пода до другия край на стаята.

Нина скочи на крака, притокът на адреналин бе заглушил болката в изкълчения й глезен. Мак пропълзя навътре, изкорубената метална „кост” на повредения му изкуствен крак стърчеше от изкривеното коляно. Тя се огледа за пушката. Видя я в другия край на стаята, до стената. За две секунди щеше да успее да притича край масата за билярд, но докато я вземе и се върне обратно щеше да мине още време.

А стрелецът зареждаше оръжието си в другия край на площадката, почти до вратата…

Тя сграбчи кутията с топки за билярд и я хвърли към него. Водопад от ярко оцветени сферички прелетя и се изви над Мак, изсипа се на пода и се устреми към вратата в мига, когато облеченият в черно нападател влетя през нея с вдигнат пистолет…

Той се подхлъзна на топките, краката му отхвръкнаха назад и той падна по лице.

Прано върху вирнатия крак на Мак.

Мак извика от болка, щом остатъците от протезата се впиха в чуканчето от крака му, но това бе нищо в сравнение с изненаданото ахване на стрелеца, когато острият метален прът проби ребрата му и се заби право в сърцето. Той потрепна няколко пъти и просто се отпусна върху Мак, а локвата кръв под тялото му бързо започна да се уголемява, няколко билярдни топки минаха през нея и оставиха след себе си червени следи.