Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

— Ох, Господи! – проплака Нина, като стисна въжето с всичка сила.

След това скочи от площадката и увисна във въздуха.

Ако не се беше упражнявала с Чейс, сигурно щеше да се изпусне. Ризата плющеше около краката й, единият чехъл се изхлузи от крака й, но тя лека-полека се спускаше надолу, толкова бързо, колкото й стигаше смелостта.

Което не беше достатъчно. Докато Мак презареждаше, мъжът се наведе през парапета и я забеляза. Насочи пистолета си към нея, но се поколеба, спомняйки си заповедите да я залови жива. Отново се дръпна назад, след като Мак стреля и сачмите направиха множество малки дупчици по стените.

— Тя слиза надолу сама! – изкрещя мъжът. Нина за пръв път забеляза малкия радиомикрофон, който се извиваше пред устата му.

Тя ускори движенията си и започна да се спуска по-бързо. Ръцете й бяха мокри от пот и страх и започваха да се плъзгат по въжето, а дланите й пламтяха от триенето...

— Залегни! – Мъжът изскочи от прикритието си и хвърли нещо към Мак.

Граната...

Мак я видя как се издига във въздуха и полита към него. Рязко се обърна и се хвърли към банята.

Нина отпусна захвата си и се плъзна надолу по въжето, като едва успяваше да контролира спускането си. Ръцете й пламнаха. Някъде над главата си чу изтракване, когато гранатата падна на площадката точно пред банята.

Мак захвърли пушката и импровизираната патерица и използва здравия си крак, за да се придвижи по-навътре в банята...

Гранатата се взриви.

Това не бе зашеметяваща граната, а смъртоносен експлозив.

Парапетът се пръсна на парчета, във въздуха се разлетяха трески, които се посипаха по пода на коридора. Взривът проникна през отворената врата на банята и пръсна прозореца.

Въжето се затресе в ръцете на Нина, след това изведнъж омекна. Тя се намираше все още на около десет фута над твърдия мраморен под и въобще не бе подготвена за падане. Полетя надолу...

И се стовари върху тялото на мъжа, когото Мак бе застрелял в бедрото. Ударът й изкара въздуха, глезенът й пулсираше от болка, но тя нямаше други наранявания.

Пое си дълбоко въздух и се огледа, докато ехото от експлозията се разнасяше. Мъжът, който бе хвърлил гранатата, беше хукнал надолу, но стълбите след нея. На горния етаж тя забеляза още една фигура, облечена в черно, която хвърли на пода пред банята нещо, доста по-голямо от граната, след което хукна с всички сили в библиотеката, като затръшна вратата зад гърба си.

Мак се изправи, покрит с трески, мазилка и счупени плочки. Дебелите стени на старата баня го бяха предпазили от взрива на гранатата. Помещението бе изпълнено с прах и пушек, но той виждаше достатъчно добре, за да забележи тумбестия цилиндър, който лежеше на димящия килим пред изкъртената врата...

— Копелета! – изсъска той.

Знаеше много добре какво е това. Самият той беше използвал подобни устройства в дългата си кариера.

Това беше вакуумна бомба. Антитерористично оръжие, създадено да прочиства големи затворени пространства, като пещерни системи, посредством изпускането на облак от леснозапалими частици, последвано от детонация, която ги възпламенява. Така се получава мощна експлозия и огнена вълна, която достига до всеки ъгъл и цепнатина, унищожавайки всичко по пътя си.