![От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/7/7/ot-lyubov-km-dshcherya-mi-calibre-1-30-0-download.jpg)
От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]
- Автор: Махмуди Бетти
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
Въпреки че Халид все още не можел да я набира, Мериън можела да телефонира на съпруга си и дори да раз-I оваря с децата, когато искала, но при предварително направена уговорка за пръв път от четиринадесет месецаг Преди година щяла да се чувства на седмото небе. Сега, странно защо, била потисната.
Сега ми е проблем да се въздържам и да не звъня непрекъснато: в състояние съм да им телефонирам всекидневно и пак няма да ми е достатъчно каза тя. Но е ужасно скъпо и мота да си го позволя само един път ме-сечно. Сега> когато знам, ч? мога да говоря с тях, мисля за тях непрекъснато. Единственият начин да прекарвам деня, е да не мисля за тях, а ето ги къде са на другия край на телефона.
Преди да се разпадне връзката, Халид подновил поканата си към Мериън да ги посети отново на негови разноски.
Мен обаче ме е страх да правя каквото и да е, щом юй поставя условията каза Мериън, защотр си правя сметка, че ако направя нещо, няма да имам възможност да избирам дали да си тръгна, или да остана.
Като алтернатива тя събира пари. Това е бавен процес, гьй като е затънала в дългове. За да събере малко пари, тя работи на две места: платена служба в офиса на „Жертви на войната" и касиерка в магазина за видеоапаратура на натурализиран иракски бизнесмен.
Бъдещето е несигурно. Мериън се надява да види Халид и децата идната година в Ирак или на неутрална тери-трия в Йордания или в Австрия. Според Халид има възможност той да доведе Адам и Адора в Съединените щати
203
на гости и дори завинаги. Не казва кога би дошъл, пък и Мериън се е научила да не се надява прекалено силно.
В известна степен животът й е по-труден от нейното пътуване. Има дни, в които я завладяват чувство на вина и самота.
Продължавам да се съпротивлявам на депресията каза тя. Все още съм потисната и част от мен просто иска да изчезне и да се скрие някъде, да се напъха в някоя дупка и да не прави онова, което трябва да правя аз.
Събитията от последната година обаче са мобилизирали Мериън и е престанала да се поддава на летаргията. В най-тежките си мигове тя си спомня какво е казала на Адам и Адора в Мосул:
Ако се случи нещо много лошо и трябва да си отида без вас, ще се върна и ще се боря, за да ви върна при себе си. Мама ви обича, винаги ще ви обича и ще дойде отново.
Мериън ще удържи думата си. Поне в това е абсолютно сигурна. Освен това тя знае, че нейната история не може да има щастлив край.
Каквото и да стане каза тя, ще живея със спомена за случилото се до края на живота си.
204
ТРЕТА ЧАСТ
ОСМА ГЛАВА
„Алжирските майки"
След европейското ми турне през 1988 година и срещата с „Алжирските майки" французойки, чиито деца са отведени от бащите им в Алжир осъзнах, че трябва да напиша книга, която да отвори очите на хората за реалните размери на този наистина глобален проблем. Моята идея получи пламенната подкрепа на Арни Дънчок. Когато разбра, че темата наистина си струва труда, той изрази желание да работим заедно върху книгата и в продължение на три години отдели значителна част от времето си, за да се превърне идеята в реалност.
Станах свидетел на това как Арни се отдава изцяло на онова, което го вълнува. Веднъж ме помоли да му помогна. Случаят бе следният: един американец от мексикански произход на име Франк Гарсия бе осъден за убийство и изпратен в затвора през 1985 година. Арни се беше заел да върне делото за преразглеждане, защото бе убеден, че човекът е осъден съвсем несправедливо. Колкото повече подробности научавах по това дело, толкова по-голямо ставаше желанието ми да съдействам и аз с каквото мога. Съдбата на Франк ме развълнува, чувствах го близък: знаех какво е да си осъден и затворен несправедливо.
Освен това растеше възхищението и уважението ми към Арни, който работеше всеотдайно, без да вземе и цент за труда си. През ноември 1988 година той успя да издейства преразглеждане на делото на Франк.
През 1990 г., две години след първата ми среща с „Алжирските майки", двете с Махтоб заминахме отново за Париж да се срещнем с тях, придружени от Арни и сестра му
205
Джоан. Бяхме убедени, че техните разкази ще заемат важно място в нашата книга.
Малко преди да тръгнем, Махтоб каза: