Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
– Ержебет!
– Откъде... Как тъй... – гласът ми изневери, със странна яснота усетих как между плешките ми се стече капка пот. Същевременно сама намерих отговора на въпросите си: Ида. Само тя беше мостът между Унгария и мен.
– Защо поемате такъв ужасен риск, приятелю?
– Не виждам никакъв риск, след като идвам да донеса на моята кралица новини от Унгария! Всичко е по реда си. Тук съм като официален пратеник, най-добросъвестно се настаних в хотел и уведомих главния управител на императора за пристигането си.
– А това в момента... – прошепнах.
–... е просто разходката на един уморен пътешественик, за да ободри душата и сърцето си.
Ръцете ни се намериха сами, погледите ни се преплетоха.
Ах, този майстор на изкусителните думи и целувки от моята красива Унгария! Той вливаше в кръвта ми отровата на копнежа, а над нас с тътен се събираха ежедневните буреносни облаци.
– Как си? Здрава ли си, добре ли си? – загрижено се осведоми той между две целувки.
– Послушах те. Бременна съм.
Видях как лицето му се вкамени, долових измъчената въздишка, предшестваща отговора му.
– Не тъжи, всичко е наред, това е нашето дете. Едно дете за Унгария. Моята страна ще го обича и аз ще го обичам.
– Как искам да обичаш мен!
Наистина ли казах това? Та нали възнамерявах само да си го помисля, не и да го изрека. Първите тежки дъждовни капки падаха върху главите и раменете ни, а ние стояхме, впили очи един в друг.
– Не можем да останем тук, ще се намокриш до кости. Къде е свитата ти?
– В Бад Ишъл. Не можех да ги понасям вече. Но ловният павилион на императора е съвсем наблизо...
Скътах тайната за този следобед дълбоко в сърцето си, което усеща особено болезнено самотата, след като е познало истинското щастие. Помня лекотата и смеха, сякаш е било вчера. Помня мощната буря, която се разрази над главите ни, сякаш самите небеса ни изпращаха този порой, за да ни защити и изолира от всичко останало.
Жената, която преживя тези часове, не беше Сиси, нито императрицата, нито Елиза – беше Ержебет. Тя намери удовлетворение и любов в забраненото отдаване, в откраднатите целувки, във възбуждащите докосвания, в прекрасните прегръдки и в неизпитваната досега страст. Необузданите природни стихии разтърсваха простичките дървени стени, сред които отекваха прошепнати любовни слова на унгарски, потъващи в тътена на бурята. Когато се събудих от необикновеното опиянение, бях убедена, че съм сънувала с отворени очи.
Бях се поболяла от угризения и самота, когато Франц Йозеф, а с него и реалността, дойде в Бад Ишъл, в императорската вила. Преизпълнена със срам заради небивалата проява на слабост, аз се люшках между разкаянието и упорството. Упреквах се и в същото време защитавах своите действия пред самата себе си. Нима в крайна сметка не бях направила просто това, в което бездруго вече ме обвиняваха всички? И дали императорът бе дошъл, защото беше узнал за това напук на цялата потайност?
Всъщност той дойде, защото предстоеше държавно посещение на френския император и неговата съпруга Евгения в Залцбург. Наполеон III искаше лично да поднесе на Франц Йозеф съболезнованията си по повод смъртта на Максимилиан. Освен това непрестанно засилващата се мощ на пруския император в Берлин тласкаше франция и Австрия към все по-тясно сближаване и ги принуждаваше да забравят за старите предразсъдъци. Франц Йозеф настоя да го придружа.
Неразположението ми и дори евентуалната ми бременност изобщо не стигаха до съзнанието му. Той беше толкова загрижен за политическата ситуация, че нямаше време да се занимава с жена си или с брака си. Всекидневието бе помело първоначалното му мило старание да ми се хареса, при това – по-скоро от очакваното. Но то не му бе отнело нещо, което щеше да му липсва.
– Няма защо да се напрягаш, Сиси. Просто трябва да присъстваш в Залцбург. Би било неучтиво Наполеон да доведе своята императрица, а моята да си остане вкъщи, понеже имала мигрена. В никакъв случай не искам да го ядосвам.
Само да присъствам, разбира се. Той си нямаше представа какъв напразен труд беше да се преобличаш пет пъти на ден, да се усмихваш, докато те заболи устата, и да дърдориш високопарни баналности. Не му се налагаше и да печели глупавия конкурс по красота: вестниците в Залцбург и Виена, в Буда и Париж, в Лондон и Мадрид отсега се надпреварваха да пишат за срещата на върха между най-красивите европейски императрици.