Машина за знамения

Тя поклати глава.

— Не. Откак се възкачих на трона, преди да навърша трийсет, след като дълги години се готвих за тази чест, единственият ми спътник е дългът. Трудно намирам време за себе си, няма кога да търся партньорството на човек, който споделя моите вярвания.

— Колко жалко. Мисля, че Създателят ни е дал способността да изпитваме съчувствие неслучайно, също както ни е дал пророчеството.

Тя сбърчи чело.

— Да, дочух част от нещата, които сподели с останалите — че твоят народ вярва, че пророчеството е свързано със Създателя, но при все това не се кланяте на Създателя. Прелюбопитно противоречие.

Лудвиг отпи, за да си даде време да си събере мислите.

— Хм, разговаряла ли си някога със Създателя?

Тя прихна, като опря пръсти в бюста си.

— Аз ли? Не. Никога не е благоволявал да отдели частичка от скъпоценното си време, за да разговаря с мен.

— Именно.

Смехът й секна.

— Именно?

— Да. Създателят е създал всичко. Всички планини, морета, звездите на небето. Създал е самия живот. И всички живи същества.

Тя стана по-сериозна и леко се приведе.

— Продължавай.

— Можеш ли да си представиш същество, способно да направи всичко това? Имам предвид, можеш ли да си представиш същество като Създателя? Същество, създало всичко, което продължава да създава неизброими количества нов живот всеки ден? Всяко ново стръкче трева, всяка нова риба в морето, всяка нова душа, родена на света. Как е възможно ние, обикновените хора, дори да си представим подобно нещо? Наистина никой от нас не би могъл. Нямаме отправна точка за създаване на нещо от нищо в такъв космически мащаб. Ето защо твърдя, че Създателят трябва да е отвъд всичко, което ти или аз бихме могли да си представим.

— Май си прав.

Той почука слепоочието си с пръст за повече убедителност.

— Значи, ако нашите човешки мозъчета са неспособни дори да си представят такова същество, тогава как бихме могли да го опознаем? Или да си позволим да вярваме, че той забелязва всеки от нас поотделно. След като няма как да го познаваме, тогава как дръзваме да го боготворим? Как допускаме да приемем, че желае да бъде боготворен? Защо би искал? Ти би ли имала нужда да те боготворят мравки?

— Никога не съм се замисляла от такава гледна точка, но разбирам какво имаш предвид.

— Ето защо той не е разговарял с теб — с никого от нас. Създателят е всичко. Ние сме нищо. Ние сме прашец, който той е събудил за живот, и после, когато умрем, тленните ни тела се завръщат в пепелта. Защо да иска да говори с нас? Ти би ли искала да говориш на една прашинка?

— Значи според теб Създателят не го е грижа за нас? За него сме просто незначителни петънца?

— Там, откъдето идвам, вярваме, че Създателя го е грижа за нас, но в общ план — ние сме негово творение, в крайна сметка, — така че той разговаря с нас, но не директно.

Разказът му я увлече и тя се приплъзна още малко по-наблизо, а дланта й отново захлупи неговата.

— Значи според теб него все пак го е грижа за нас? И все някак разговаря с нас?

— Да, чрез пророчество.