66 градуса северна ширина
- Автор: Ридпат Майкл
- Серия: Огън и лед #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978-954-2928-20-1
- Переводчик: Матей Тодоров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «66 градуса северна ширина». Краткое содержание книги:
Лежа буден в продължение на часове, загледан в празното креватче на малкия си брат. Очите му бяха влажни от сълзи и гняв. Бедрото го болеше, но нямаше нищо счупено, така че този път щеше да си спести унизителното ходене в болницата.
Как можеше дядо му да остави седемгодишно момче на тъмно и студено цяла нощ? Ако преди това Оли се напикаваше само от време на време, сега вече щеше да се изпуска всяка нощ.
Магнъс изчака дядо си да си легне. После изчака още малко. Най-накрая, сякаш часове по-късно, а всъщност много по-малко, той се изниза изпод завивките, облече си блузка и се промъкна на долния етаж.
Знаеше къде стои ключът — висеше на вратата на килерчето. Видя го на лунната светлина, която се отразяваше в снега и осветяваше кухнята. Застана на пръсти, за да го стигне. Слезе тихо по стълбите до тъмното мазе, намери пипнешком вратата на склада за картофи и я отключи.
Помещението миришеше на гнили картофи и момчешка урина.
— Оли? Оли? Аз съм, Магнус.
— Магнус? — чу се слабо гласче.
— Ела!
— Не.
— Хайде, Оли!
— Няма! Не ме карай да излизам! Той ще разбере и ще се ядоса.
Магнъс се поколеба. Оли не се виждаше. Магнъс запристъпва в посока на гласа му с разперени ръце и леко приведен, докато не напипа рамото на брат си. Две малки ръчички се вкопчиха в неговата. Той хвана малкото момче и го прегърна.
— Защо те наказа дядо, Оли?
— Не мога да ти кажа.
— Напротив. Няма да те издам.
Тогава Оли се разплака.
— Не мога да ти кажа, Магнус! Няма да ти кажа! Моля те, не ме карай!
— Добре, Оли. Добре. Няма да те карам нищо да ми казваш. И няма да те карам да излизаш. Просто ще поседя при теб.
Магнъс седя при Оли, който скоро заспа. Когато започна да се развиделява, Магнъс се върна в леглото си.
Вторник, 22 септември, 2009 г.
Магнъс се умълча, легнал по гръб в спалнята на Ингилейф.
— Божичко! Това е ужасно! — каза тя. — Как си издържал?
— Явно съм бил кораво хлапе — отговори Магнъс. — Мислех за баща ми. Знаех, че той би искал да се застъпвам за Оли и така и правех. Знаех, че някой ден татко ще се върне от Америка и ще ни спаси.
Така и стана. Но чак след като майка ми се блъсна в скалата.
— Добре, че си издържал психически.
— Никой не минава през подобно нещо без следа — каза Магнъс. — Аз съм склонен към алкохолизъм, също като майка ми и дядо ми, и това ме притеснява. А понякога толкова се ядосвам, че ми идва да пребия някого… Някого от лошите — Магнъс замълча.
— Имал съм проблеми с това. Едно ченге не може да прави такива неща. Понякога сам се плаша от себе си.
— Оли сигурно е съсипан. Може би и до днес.
— Беше доста зле, когато отидохме в Щатите. Баща ми направи, каквото можа. Водеше го на психоаналитик, това много му помогна. Но Оли цял живот е имал проблеми: с жените, с работата, с наркотиците. Мисля, че още ходи на психолог.
— А ти? — попита Ингилейф.
— Дали съм ходил на психолог? Не. Нямаше нужда.
— Аха…
— Знам какво си мислиш — каза Магнъс. — Според теб трябва да потърся помощ за проблемите си. Честно казано, нямам нищо против да забравя за всичко това. Правя го, без дори да се замислям от двайсет години насам.
— Е, да. И вместо това си се вманиачил на тема баща ти.
— Възможно е — каза Магнъс. — В него виждах своя спасител. И той наистина ме спаси. А после някакъв кучи син го уби.
За първи път гласът на Магнъс затрепери.
— Ела — каза му Ингилейф. — Ела при мен.
Той се обърна към нея и тя го прегърна.
ГЛАВА 27
Магнъс, Вигдис и Арни се бяха събрали около компютъра на Арни. Не без известни затруднения, Арни успя да намери материала, заснет от националната телевизия по време на демонстрацията.
Сега гледаха кадри от по-късните часове. В тъмнината не се различаваха лица.
— Така, ето ги тримата — каза Арни. — Опашката на Синдри се вижда на фона на огньовете.
Магнъс присви очи към фигурите им — един едър мъж, един по-слаб и една жена.
— Да, виждат се и къдриците на Харпа. А това трябва да е Бьорн.
— И виж, до тях има някакъв човек, който говори със Синдри.
— Да, но чертите му не се виждат. Но май не е Исак. Прекалено е висок.
— Не е Исак — каза Арни. — Ще върна малко назад.
Арни натисна едно копче и четирите фигури тръгнаха назад. Високият непознат се просна на земята пред камерата. Една медицинска сестра се погрижи за очите му. Телевизионните прожектори успяха да осветят лицата им в този момент. Мъжът всъщност бе юноша, нямаше двайсет години. Косата му бе червена и щръкнала. Сестрата имаше кръгло лице, розови бузи и чипо носле. В близост се виждаше Синдри, който явно насърчаваше юношата.