Грешката на президента
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #10
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Грешката на президента». Краткое содержание книги:
— Защо вие, такава мила и хубавичка девойка, се правите на някой старшина. На мен и в службата са ми омръзнали такива. Обаче поне са мъже. Извинете.
Сестрата подсмръкна:
— Добре, стига. Но все пак по-добре се върнете в стаята си, че и аз ще си изпатя, ако се мотаете тук и надзъртате в стаите.
— Търся една позната — каза Турецки. — Тук някъде трябва да лежи една жена… момиче. Млада й много красива. Таня Бурмеева.
— Сигурно е в петнайсета — промърмори сестрата, като продължаваше да подсмърча обидено. — Чакайте, аз ще погледна.
Те отидоха заедно до бюрото на дежурната по отделение.
— Ето — каза сестрата, — как я казахте? Бурмеева. Петнайсета стая. Само че днес е изписана. Сигурно вече си е отишла. Изписването става преди обяд. Къде тръгнахте?
Но Турецки, без да я дослуша, бързаше към петнайсета стая. Той отвори вратата със здравата си ръка. Санитарката, пълна жена с бяла манта, оправяше леглото. Стаята беше празна.
Турецки диво се огледа.
— Къде е тя? — извика той. — Тук имаше жена?
— Ами изписаха я — учудено отговори санитарката.
Турецки, без да обръща внимание на болката в рамото, изтича навън от стаята.
— Господи — каза осъдително жената, — въобще не умеят да се държат прилично. Това все пак е болница.
Глава седемнадесета
Къде си ти?
„Ето защо беше дошла значи. Знаела е, че следващия ден ще я изпишат и повече няма да се видим. Като оная кралица, която на следващата сутрин убивала любовниците, с които е прекарала нощта.“
Внезапното изписване на Таня все повече не му харесваше. И оная вечер тя му каза: „Всичко ще се изясни. Скоро“ — а после изчезна. Разбира се, на Турецки не му се искаше да вярва, че тя от самото начало е играела някаква хитра игра с него. Нали тогава всичко щеше да излезе лъжа.
Впрочем това можеше да се изясни. Той решително се запъти към кабинета на завеждащия отделението.
— Андрей Егорович е зает — опита се да го спре възрастна сестра.
— Работата е много спешна — каза Турецки и решително влезе в кабинета.
Завеждащият отделението вдигна очи към него.
— Моля да не ми пречите — сухо каза той. — Приемното време е написано на вратата.
— Искам да знам защо е изписана предсрочно Бурмеева. Много е важно.
— Кой? — учуди се завеждащият.
— Татяна Бурмеева. Предната вечер още не се знаеше. Това е станало тази сутрин. Подозирам, че не е случайно.
— Моля ви, млади човече. — Лекарят най-после вдигна глава от бумагите си. — Първо, още един път повтарям, че не може да нахълтвате така при зает човек. Второ, от къде на къде решихте, че болната Бурмеева е изписана предсрочно? Сега — той внимателно изгледа Турецки над очилата си — от моя страна най-правилно би било да ви изхвърля навън. Но щом работата е толкова спешна, както казвате, ще направя справка.
Той излезе заедно с Турецки в приемната.
— Андрей Егорович — надигна се насреща им възрастната сестра, — аз го предупреждавах, но…
— Нищо, нищо — махна с ръка лекарят, — трудно е да бъде спрян този млад човек. Вижте, моля ви — продължи той, — как стоят нещата с Татяна Бурмеева? Била е изписана тази сутрин. Този младеж твърди, че е изписана внезапно, не разбрах какво точно има предвид — дали че са я изгонили, или че са я откраднали…
— Бурмеева? — повтори сестрата и отвори дневника. — Така, лекувала се е от мозъчно сътресение. Постъпила на четвърти октомври, изписана днес след заключение на лекуващия лекар. Според мен всичко е нормално.
— Виждате ли, младежо? Вашата прекрасна Татяна е изписана на дванадесетия ден. Съвсем нормално при леко мозъчно сътресение. Няма за какво повече да я държим. Разбира се, рецидивите могат да се проявят след доста време, но като цяло прогнозата е благоприятна.
— А кой е бил лекуващият лекар?
— Пьотр Николаевич Варварин — сухо отвърна сестрата и присви устни. — Но сега той е на визитация. Така че моля ви да го потърсите по-късно.
Турецки, без да каже нищо повече, изхвърча от кабинета и се понесе по коридора, надзъртайки във всички стаи подред. Оттам го гледаха изненаданите болни, неочакващи такова нахълтване. Но Турецки не им обръщаше никакво внимание. Той дръпна следващата врата и видя в стаята лекар, съпроводен от две сестри. Това, изглежда, беше самият Варварин.