Грешката на президента
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #10
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Грешката на президента». Краткое содержание книги:
— Ще ида да видя какво ново има при шефа. При Нелюбин.
Когато останаха сами в кабинета, Галя се приближи до прозореца и като гледаше потока от коли, бавно движещи се по „Петровка“, каза:
— Помните ли шестдесет и седма година? Колко малко бяха тогава колите!
— Да — съгласи се Меркулов, леко учуден от такова встъпление, — а сега понякога пеша стигаш по-бързо, отколкото с кола.
Те помълчаха.
— Та всъщност какво… — започна Меркулов.
— Сега ще разберете всичко. Тогава, в шестдесет и седма година, както си спомняте, аз работех в сградата на КГБ на площад „Дзержински“. Като гардеробиерка. Това се случи малко преди нашата среща при Турин. — Галя се усмихна. — Затова и отидох тогава при него, страхувах се да не разберат в службата, нали не бях омъжена. Макар че, разбира се, те всичко знаеха прекрасно. Много глупаво стана. Но сега това не е важно. Ние с вас се срещнахме в края на октомври, а през септември стана един много странен случай.
Меркулов внимателно слушаше обстоятелствения разказ на Крутикова за изчезналия немец и за оставения от него шлифер, който после бил взет от съвсем друг човек — руснак.
Ако някой друг разказваше това, Меркулов най-вероятно би се усъмнил — какво ли не може да му се привиди на човек, не е толкова трудно да се припознаеш, особено като се има предвид, че Галя беше работила в КГБ. Много от най-простите служители в това ведомство дотолкова се проникваха от чувството за собствената си значимост, че развиваха нещо като комплекс за преследване — навсякъде им се привиждаха тайни, шпиони, врагове. Но на тази жена Меркулов беше склонен да вярва, той помнеше какво разказа за нея Василий Василиевич Сивич.
— При това, разбирате ли, Константин Дмитриевич, може и да не са търсили този немец. Той не излезе обратно, аз разглеждах много внимателно всички и не само тези, които се събличаха при мен. Не знам защо, но ми се струва, че той… той е изчезнал неслучайно.
— Така, разбрах ви — кимна Меркулов.
— И което е интересно, човекът, който си отиде с шлифера на немеца, също не го видях повече. Макар че както знаете, поработих в КГБ около месец след това. След историята с Турин ме уволниха.
— И досега се чувствам неловко, че се получи така — искрено каза Меркулов.
— Недейте, мисля, че беше за добро — махна с ръка Галя. — Та ето, наскоро го видях. Отначало се усъмних, а после го показаха в едър план. Това, без съмнение беше той. Оня същият.
— В едър план? — учуди се Меркулов и предположи: — Да не сте го видели в киното.
— Не, по телевизора. Оказа се, че заема доста голям пост и въобще не е в КГБ. Струва ми се, че той е много опасен човек, затова реших да ви разкажа всичко, защото ви вярвам.
Това беше голям комплимент, защото Галя Крутикова благодарение на своята уникална наблюдателност знаеше за хората около себе си много повече, отколкото те можеха да предположат, и поради това имаше немалко основания да не се доверява на човешкия род въобще. Меркулов, който беше изиграл в съдбата й, както изглеждаше, не най-положителна роля, се отнасяше към малобройните изключения от общото правило — Галя го смяташе за честен човек.
— И кой е той? — попита Меркулов по-тихо.
Галя се приближи плътно до него и прошепна още по-тихо нещо.
— Така — каза Меркулов. — Звучи отвратително.
Глава деветнадесета
Служителката от банка „Менотеп“
— Какво става? — попита Турецки вместо поздрав.
Той стоеше пред приемната на болницата, откъдето, макар и със скандал успя все пак да излезе. Рамото ужасно го болеше. Докато навличаше ризата си върху превръзката, Саша успя да разбута доста раната, затова се наложи просто да наметне сакото. Грязнов, както се бяха договорили предната вечер, дойде да го вземе с кола.
— Сядай, тогава ще поговорим. И въобще — привет.
— Привет — промърмори Турецки и с мъка се намести в колата. — Какво открихте около Бурмеева?
— Слаба работа — отговори Грязнов, докато палеше двигателя. — Не знам дали ще повярваш, старче, обаче много слаба работа. Аз самият не очаквах. Проверихме всичките й връзки, които успяхме да установим — времето беше ужасно малко. Вкъщи при родителите си не се е появявала, нещо повече — те не са знаели, че тя ще бъде изписана. После започнахме да проверяваме приятелите й — с повечето от тях Бурмеева отдавна не се е виждала. Остана само училищната й приятелка Алла Зуева, с която тя още поддържа отношения. Тази Алла я е навестявала и в болницата. За нея изписването на Бурмеева също е било съвсем неочаквано.