Грешката на президента
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #10
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Грешката на президента». Краткое содержание книги:
— Много търговски банки, изкупуващи валута, понесоха значителни загуби — продължи дикторът.
„Да изчакаме до утре — спомни си Турецки думите на Татяна Бурмеева. — Скоро ще се намерят заинтересованите.“
Нямаше съмнения. Татяна беше предвидила развитието на събитията. Доларът излита нагоре с хиляда рубли, а после буквално след няколко дни стремително пада. Някой търпи огромни загуби, а друг печели. При това печелят тези, които са знаели предварително, че курсът ще падне.
Турецки, без да обръща внимание на болката в рамото, отметна одеялото и скочи от леглото.
— Александър Борисович, не бива да ставате! — чу той протестиращия глас на сестрата. — Сега ще ви донесат закуската.
— Майната й на закуската! — възкликна Турецки. — Чухте ли за курса на долара?
— Какъв е тоя шум? — В стаята влезе лекуващият лекар Генадий Иванович, който съвсем неотдавна извади от рамото на Турецки куршума. — Доларът си е долар, драги Александър Борисович, а вие, ако искате по-бързо да ви изпишем, трябва да бъдете по-предпазлив. Огнестрелните рани не са толкова безобидни, колкото смятат някои. Нали не искате да останете без ръка.
Наложи се да се подчини. Турецки и досега не можеше да разбере какво заставя следовател по особено важни дела като него така да се свива пред лекарите. Нали в края на краищата той е зрял, свободен човек. И пред него стои просто лекар, а не представител на поредната силова структура. Там беше и работата, че ако пред него беше ченге или кагебист, Турецки без всякакво съмнение щеше да му се опъне. А човекът с бяла престилка и стетоскоп, или както му викат там, на гърдите, съвсем го омагьосваше и го караше да се подчинява, особено сега, когато говореше с тон на по-старши.
Турецки послушно се върна и легна, макар че единственото му желание беше незабавно да изхвърчи при Татяна и да обсъди с нея проблемите на тоя дяволски курс. Нали вчера тя точно затова дойде при него, а въобще не за… Турецки въздъхна. Дълбоко в душата си въобще не съжаляваше, че работата се обърна така.
Лекарят огледа рамото му, прелисти записите на температурата му в дневника и доволно забеляза:
— Днес следобед превръзка.
— Кога ще мога да си отида? — попита Турецки.
— Вкъщи? — усмихна се лекарят. — Вие имате огнестрелна рана, драги мой. На теория има още дълго да лежите.
— А на практика? — попита Турецки. — Нали разбирате, че не мога да се търкалям тук. Аз съм следовател.
— Нищо, нека вашите престъпници още малко да походят на свобода — изсмя се лекарят. — В сегашното ви състояние все едно никого няма да хванете. Изобщо нищо не мога да ви обещая. Ще видим след превръзката.
Той даде някакви указания на сестрата и след няколко минути тя се върна със спринцовка. Турецки покорно изтърпя инжекциите, от които тайно се боеше още от детството си, и едва след това го оставиха на мира. Известно време той лежа, вслушвайки се в припрените стъпки на сестрите по коридора, и вече искаше решително да отметне одеялото, но изведнъж го обхвана някакво вцепенение. По тялото му се разля ленива отмала. „Какво са ми вкарали? — помисли Турецки, затваряйки очи. — Да не са решили, че съм някакъв психар?“
И въпреки това, независимо от голямата доза успокоително, той продължаваше да мисли за своето.
Нямаше съмнение — Татяна Бурмеева знаеше или се досещаше кой е заплашвал мъжа й. И това беше пряко свързано с рязкото колебание в курса на долара.
„Може би — бавно мърдаха мислите в мозъка на Турецки, — може би са искали от Леонид Бурмеев да се държи по определен начин на валутния пазар, за да предизвика този скок.“ Той се опита да си припомни всичко, което беше останало в главата му от политикономията на капитализма, но това се оказа сложна работа. Докато учеше в института, Турецки искрено ненавиждаше всичките тези истории на КПСС и политикономии, които за него се бяха сплели в едно кълбо от неприятни спомени, свързани с тъпо зубрене на догми. Вместо да си спомни какво бяха изучавали от теорията на Карл Маркс, той кой знае защо си представи преподавателката по марксизъм Нина Поликарповна — младееща особа на неопределена възраст, — която изискваше моментални отговори на въпроси от типа на: „Какво е сгрешил Хегел в петия?“
Изплува му заглавието на Лениновото „Развитието на капитализма в Русия“ и кой знае защо го обхвана злоба, че се налага да се изживява втори път такъв неприятен и болезнен процес.