Грешката на президента
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #10
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Грешката на президента». Краткое содержание книги:
Той изскочи в коридора, без да иска разрешение от сестрите, вдигна телефона на бюрото им и набра номера на Романова. В дома й нямаше никой. И на работа я нямаше.
Турецки се върна в стаята и се замята от единия ъгъл до другия, без да знае какво да предприеме. Рамото ужасно го болеше, но от слабостта му нямаше и помен — в отговорни минути Саша умееше да напряга умствените и физическите си сили. И сега той прие единственото възможно решение: вън от тази болница, повече не може да остане тук и минута. Стига му толкова.
Глава осемнадесета
Човекът в чуждия шлифер
Когато сестрата, която му правеше процедурите, влезе в стаята при Турецки, за да му бие инжекция, тя видя, че болният, на когото беше предписан строг режим на легло, стои до прозореца. Слухът, че раненият следовател е вдигнал скандал в съседното отделение, вече се бе разпространил из болницата. Изглежда, на болния трябваше да се даде сънотворно.
— Легнете, моля, ще ви направя инжекция — вежливо помоли сестрата.
Тя не можеше и да предположи, че в отговор Турецки ще се взриви, и още как.
— Я ме оставете на мира с вашите игли! — ревна той. — Въобще не желая да ме дупчат с разни гадости без моето съгласие. Да не съм ви дете или смахнат! Ясно ли е?!
— Александър Борисович… — промърмори сестрата.
— И въобще, изписвам се.
— Но това е невъзможно!
— В живота няма нищо невъзможно — вече по-спокойно отвърна Турецки. — Имам пълното право да се откажа от болницата и да си тръгна когато си поискам. Ако, разбира се, се считам за дееспособен.
— Но вие сте ранен…
— Е, и какво? Краката ми са си на място. И незабавно си тръгвам. Така че моля ви да ми донесете дрехите. Иначе ще си тръгна в пижама. Разбрахте ли ме?
— Разбрах — отвърна сестрата и в гласа й се усетиха сълзи. — Но защо така?
— Значи си имам причини — отговори Турецки вече по-меко.
— Извинете ме, моля ви, вие нямате нищо общо.
Сестрата излезе, а Турецки се измъкна в коридора и отиде до телефонния автомат. Той се опита пак да се свърже с Романова, но както и преди безрезултатно. Тогава набра домашния номер на Слава Грязнов. За негово голямо облекчение Слава се оказа вкъщи.
— Славка, Турецки е, обаждам се от болницата, но днес смятам да си тръгна. Омръзна ми да се търкалям.
— Искаш ли да те взема?
Грязнов говореше с някакъв странен глас, не се шегуваше както обикновено, но това беше естествено, като се има предвид, че родният му чичо беше изчезнал безследно. Турецки за миг си спомни странната идея, която му хрумна, когато гледаше с крайчеца на окото си президента по телевизора, но сега не му беше до шеги.
— Няма смисъл, сам ще се добера. Имам молба по съвсем друг повод. Помниш ли случая Леонид Бурмеев? Жена му беше в болницата и тази сутрин са я изписали. Трябва непременно да я намерим, разбираш ли? Татяна Бурмеева, моминска фамилия Христофориди.
— Добре — пробуча в слушалката Грязнов, — ще я открием твоята Христофориди. При нас тук такива неща стават… добре, скоро сам ще научиш всичко. Не е за телефона.
— Само че за Татяна е спешно — каза Турецки.
— Добре, сега ще звънна на моите орли, до утре сутрин ще я намерят. Изпод земята ще я измъкнат. Адресът й поне знаеш ли?
— Апартаментът е запечатан след взрива, а и въобще всичко е обърнато с краката нагоре…
— Тогава виж какво — предложи Грязнов, — утре сутринта ще мина да те взема. Не върви да пътуваш в метрото с тая простреляна ръка. А дотогава може би нещо ще сме научили.
— Става — отговори Турецки. — Сигурно си прав.
След разговора с Грязнов малко му олекна. Наистина можеше да изчака до другата сутрин. Но нито минута повече.
Капитан Сивич беше забравил за молбата на Галя Крутикова да й уреди среща с Меркулов. Идеята още от самото начало му се струваше странна — каква работа може да има тя при такъв зает човек? И макар да разбираше, че такива като Крутикова няма да досаждат с глупости, все пак целият разговор му беше излетял от главата. Толкова събития станаха през това време: хванаха Саруханов, Шевченко внезапно умря в болницата при много странни обстоятелства, въобще имаше над какво да си поблъска главата.