Грешката на президента
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #10
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Грешката на президента». Краткое содержание книги:
— Кои са тези те?
— Така или иначе няма да ги хванете — каза Саруханов, — къси са ви ръцете.
Турецки прекара този ден като в мъгла. Непрекъснато имаше посещения — отначало Ирина, с която Турецки беше много нежен, но не прекалено, иначе тя можеше да заподозре нещо.
Слава богу, тя не плака, макар че Турецки знаеше най-силното й желание — да остави тази работа. Разбира се, можеше да отиде в детективската агенция при Слава Грязнов и да се заеме с проследяване на шавливи жени и мъже, но само от тази мисъл на Турецки му се повдигаше.
После дойде майка му. Тя плачеше и на глас го молеше да си смени работата. Турецки едва не й се развика, но навреме се сдържа. Внезапно, докато тя изтриваше сълзите си с крайчето на носна кърпичка с някакви идиотски патенца, Турецки видя, че неговата майка красавица, интересна светска жена, се е превърнала в съсухрена старица. Изведнъж му стана до болка мъчно за нея, цял живот се стреми към „красивия“ живот, както тя го разбираше, а така и си остана на старини при разбитите си надежди.
Идваха колеги от прокуратурата, между тях и Мойсеев, който вдигна заговорнически палец и каза с тайнствен глас:
— Виждате ли, Саша, какво става с курса. Нали ви казвах.
— И какви са версиите ви? — Турецки се приповдигна на здравия си лакът, но веднага рухна пак върху възглавницата.
— Като се оправите, ще си поговорим подробно — обеща Мойсеев.
Турецки се чувстваше значително по-слаб, отколкото предишната вечер — нощните приключения не бяха минали безследно и рамото отчаяно го болеше. Но той се стараеше да не му обръща внимание — дреболия, до сватбата ще зарасте, както се казва. „Макар че сватбата всъщност се състоя.“
И в същото време в дълбините на съзнанието му продължаваше работата. Тази същата, на която беше посветил живота си. Отново и отново той си спомняше всичко, което му беше известно за катастрофалното сриване на рублата. Такава акция в мащабите на цялата страна може да организира само много силна структура — това не е по силите на една банка, а единствено на група банки, обединени от общи интереси. Или на банка, която предварително е открила няколко подставени компании. Всъщност да се намери на кого е изгодно това, не беше чак толкова сложно. Но трябваха неопровержими доказателства. А засега имаше само натиска върху банкерите.
Сега Турецки вече не се съмняваше, че целта на „отстрела“ на банкерите, тази кървава диря от взривове, поръчкови убийства, организирани нещастни случаи, е не само да се разправят с непокорните, но и да наплашат останалите, за да играят те по една свирка. И те изиграха такова търсене и предлагане на валута, което доведе до резките колебания.
Всички участници във валутните търгове през оня вторник, който вече бяха успели да нарекат „черен“, са били само марионетки в нечии умели ръце. Но кой им дърпаше конците?
Татяна Бурмеева се досещаше, Турецки вече не се съмняваше в това. Трябваше непременно да я види.
Той превъзмогна слабостта си и изпълзя от леглото. Виеше му се свят — може би още действаше успокоителното, което му дадоха. „Повече няма да им мине номерът — помисли той със злоба. Турецки направи няколко крачки. — Стегни се!“ — заповяда си той. После излезе в коридора с твърдото намерение да поговори с Татяна и нито главният лекар, нито сестрата, нито самият министър на здравеопазването можеха да му попречат.
Турецки добре помнеше думите на Татяна, че лежи на долния етаж, значи някъде съвсем наблизо. Той бързо откри стълбището и слезе на долния етаж. Погледна в една стая — там двама мъже играеха на шашки. Следващата стая — пак не е нейната… Турецки вървеше по коридора и надзърташе във всички врати.
— Болният, върнете се в стаята си, сега ще има визитация — строго каза една минаваща край него сестра. — И въобще, защо не съм ви виждала. От хирургията ли сте?
— Да — отвърна Турецки и се удиви, че пак малко се смути.
— Веднага се връщайте на етажа си — разнесе се надменно-заповеден глас.
Турецки избухна.
— Аз какво, да не съм в затвора! — заплашително попита той. — Още не са ми забранили свободата на придвижване. И не ми говорете с такъв тон.
В отговор сестрата бързо-бързо замига с нарисуваните си мигли и Турецки разбра, че тя всеки момент ще се разплаче. Войнствеността му веднага се изпари и той попита вече миролюбиво: