Грешката на президента
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #10
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Грешката на президента». Краткое содержание книги:
— Пьотр Николаевич! — извика го от прага Турецки.
Лекарят, който се беше навел над един пациент, учудено вдигна глава.
— Защо изписахте Бурмеева?
— Почакайте зад вратата — късо отвърна лекарят.
Турецки затвори вратата и като скръсти ръце на гърдите си, облегна тила си на хладната боядисана стена. Главата му пулсираше. Той не предполагаше, че толкова ще се развълнува заради Татяна. Нима наистина е хлътнал по нея? Ами Ирина? Но сега работата не беше в това? Татяна изчезна, при това веднага след като обеща да му разкаже нещо. Могли са да я чуят. Разбира се, в онзи момент и той, и тя бяха сигурни, че в коридора няма никой, но дали наистина е било така. Не трябваше да свалят охраната й!
И ето, на следващата сутрин Таня изчезва. Турецки не се съмняваше — това безусловно беше свързано с нейните думи: „Всичко ще се изясни. Скоро.“
Някой е чул, някой е разбрал, че тя може да проговори, да каже всичко, което знае, и тогава ще се проточи следа към убийците на Бурмеев, а може би и към другите поръчкови убийства на банкери. И ето, отстранили са я, или поне са направили така, че тя да не може да каже нищо. Турецки изстина от страшната мисъл: „А може би вече не е жива.“
Визитацията най-после свърши. Доктор Варварин излезе от стаята. Турецки вече се бе овладял. Служебната му карта беше в джоба на болничния халат.
Той мълчаливо я протегна към доктора, после каза:
— Обстоятелствата, при които Бурмеева попадна в болницата, вероятно са ви известни в общи черти. Аз разследвам този случай и сега ме интересуват обстоятелствата, при които тя е напуснала болницата.
— Да идем в кабинета ми.
— И така, какво конкретно ви интересува? — попита доктор Варварин.
— Искам да знам — каза Турецки — как е станало така, че са изписали днес Татяна Бурмеева?
— Какво имате предвид? — вдигна вежди лекарят. — Изписана беше, защото лечението й завърши. Сега й е нужно само спокойствие, възможно е сънотворни нощем, седуктивни средства. Няма повече нужда от болнично лечение.
— Но тя е разбрала това едва днес. — Турецки не питаше, а го каза като констатация.
— Защо решихте така? — вдигна рамене Варварин. — Още преди три дни й казах, че когато окончателно възстанови съня си, ще я изпишем. И тя прекрасно знаеше, че й предстои изписване.
— Но… — започна Турецки и се запъна.
— Удовлетворих ли вашето любопитство? — попита лекарят с лека ирония, както се стори на Турецки.
— Да, благодаря.
Турецки тръгна към вратата.
— Тя е красива жена — чу той гласа на Варварин.
Но не отговори.
Тя се беше изписала и дори не се отби при него. След всичко, което се случи. Това беше немислимо. А и Турецки съвсем не разбираше къде щеше да иде тя след болницата. Не можеше да се върне в разгромения апартамент на „Малая Филевска“. Значи няма да е никак просто да я намери — най-вероятно тя ще бъде при някой роднина или приятел. Наистина, грееше го надеждата, че може би тя сама ще му се обади, но след внезапното й изписване Турецки не можеше да се надява на това. Нали предната вечер тя, разбира се, е знаела и въпреки това не му каза и дума. От досада Саша прехапа устни.
Вероятно тя беше премълчала за изписването си именно за да не се връщат към онзи разговор. „Какво е намислила? — мъчително мислеше Турецки, а че тази неукротима жена нещо е намислила, изобщо не се съмняваше. — Ако е решила да се прави на съвременен граф Монте Кристо в женски вариант, това може да свърши много лошо.“ Кой знае защо Турецки си спомни за Рита Счастливая. Как бавно се свличаше пред очите му тялото й, пронизано от автоматен откос. Не, това повече няма да стане. Но той е в болницата, дяволското рамо зараства бавно, а тя може да направи толкова глупости!
Разбира се, ако разсъждава хладнокръвно, най-просто би било да намери Бурмеева, да й организира проследяване и тя ще го изведе при ония, които смята за виновни за смъртта на мъжа й. Наистина, това би значило, че гибелта й е твърде вероятна. А на Турецки сега му се искаше да изключи всякаква подобна вероятност. Той би бил по-спокоен, ако Татяна, както и бившата жена на Леонид Бурмеев, вече се намираше някъде в Австрия.
Не, не биваше да губи повече и минута. Турецки погледна часовника си. Седем. Всички от прокуратурата най-вероятно са си тръгнали. Той стана и излезе в коридора. Трябваше да се обади непременно на Романова, за да намерят на всяка цена Бурмеева. Вероятно това няма и да е толкова трудно — може да се е върнала при родителите си.