Тайните на елита

— Именно.

— А са купувани — или е трябвало да бъдат купени — от фирмите, които продават продукцията си по определено завишени цени. В бюджета е посочено хиляда долара примерно за една супер седалка, седемстотин от тях отиват за фирмата производител, а триста фирмата производител привежда по сметките на Виктор Тимофеевич Тарасенков. За какво? Ами за това, че той, добрият чичко, се е съгласил да заплати седемстотин държавни долара за дреболия, която реално не струва дори сто. И колко такива седалки са необходими за Купата? Близо десет хиляди? Да умножим десет хиляди по триста долара — и ето ви вече три милиона в джоба на Тарасенков. С останалите разходи — същото. Правилна ли е сметката, Иван Кимович?

— Не разбирам едно, с каква цел ми задавате въпроси, щом толкова сте уверен, че сам знаете всичко.

„За това, гълъбчето ми, за да видя твоята реакция, когато ти излагам съображенията си. Само че на корейската ти физиономия нищо не е написано. Ами да, във всеки случай сега съм напълно уверен, че покойният Марков със сигурност е бил по някакъв начин задействан в тези машинации. Само не разбирам как. Аха, между другото…“.

— Иван Кимович, последен въпрос: съществуваше ли система на отчетност между Тарасенков и спонсора Марков? Имаше ли документи, в които вашият началник да сочи колко и за какво е похарчил парите на Марков?

— Вече ви казах: нямам си понятие дали този ваш Марков е бил спонсор на Купата или не. Може за първи път да съм чул фамилията му във връзка със стрелбата. Не помня.

Тур стана.

— Благодаря ви за интересния разговор, Иван Кимович.

Много му се искаше на излизане да хлопне вратата, но се сдържа: хладнокръвният кореец няма да схване подобно нещо, защо напразно да се излага? По-скоро да вземат да го излекуват. Тогава вече Тур ще хване този Пак за яката. Но трябва да се погрижи до изписването да е готова заповедта за арестуването му.