Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg]

— Значи ти си бил? — попита внезапно Саймън. — Ти ли дебнеше около лагера ни в гората?

Тролът го погледна смутено.

— Не мисля, че съм бил аз. Кога се случи?

Саймън описа случката с мистериозния неизвестен, който се беше прокраднал до лагера им, след което се беше оттеглил в тъмнината.

Бинабик поклати глава.

— Не съм бил аз. Не съм говорил сам на себе си, но понякога казвах по някоя дума на Куантака. Но мога да ви се закълна — изпъна се гордо той, — че кануките не вдигат толкова много шум. Особено нощем в гората. Ние, разбирате ли, винаги се притесняваме да не послужим за храна на нещо по-едро от нас. — Той помълча известно време. — А и времето не съвпада. Тогава сме били поне на ден-два зад вас. Не, явно е бил някой от тези, за които сте предположили, разбойник или дървар.

Все пак той се замисли известно време, преди да продължи разказа си.

— Така или иначе, двамата с Куантака продължавахме по следите ви. Бяхме принудени да го правим тайно и нямах никакво желание да влизам с Куантака в голям град като Станшайър. Затова единственото, на което се надявах, беше, че и вие ще избягвате такива места. Заобикаляхме големите селища, за да откриваме следите ви. Няколко пъти си помислих, че прекалено затруднявам Куантака, но тя неизменно откриваше следата. — Той се почеса замислено по главата. — Е, ако не се бяхте появили, щях да съм принуден да ви потърся. Доволен съм, че не се наложи да го направя. Тогава трябваше да оставя Куантака в пустошта и сам щях да стана лесна плячка за Огнените танцьори или наплашените жители, които никога не са виждали трол. — Той се усмихна. — Хората в Станшайър и Фолшайър все още не са виждали трол, нали разбирате.

— Кога ни откри?

— Ако се замислиш, Саймън, сам ще се сетиш много лесно. Нямах никаква причина да се крия от вас, тъй че щях да ви се обадя в момента, в който ви видя — освен ако нямаше някаква причина да не го направя.

Саймън се замисли.

— Защото може да сме с хора, които не познаваш?

Тролът кимна удовлетворен.

— Точно така. Един млад мъж и една млада жена могат да пътуват из Еркинланд и да разговарят с непознати, без това да впечатлява никого. Но един трол не може.

— Значи е било, когато бяхме с онези, мъжа и жената, Огнените танцьори. Срещахме и други хора, но след това винаги оставахме сами.

— Да. Открих ви тук, в Хасу Вале. Предишната нощ си бях направил лагер в тази пещера. Проследих ви с онези двамата по хълма. С Куантака се промъквахме между дърветата. Видяхме Огнените танцьори. — Той се намръщи. — Станали са многобройни и безстрашни. Научих го, докато проследявах други пътници и подслушвах разговорите им по пътя. Така видях какво направиха Огнените танцьори и когато ви поведоха към възвишението, развързах конете и тръгнах след вас.