Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg]

Очите на Мириамел се напълниха със сълзи, но лицето й си остана неумолимо.

— Аз не се опитвам да му отнема меча, Бинабик. Само искам да му кажа, че нещата са стигнали твърде далеч. Баща ми — истинският ми баща — не може да иска да причини толкова много злини заради обичта си към майка ми. Всичко, случило се оттогава, просто трябва да е дело на други.

Бинабик отново разпери ръце, този път примирено.

— Ако си отгатнала причините за неговата лудост, за тази война и за съюза му с Краля на бурите. И ако изобщо може да те чуе. Но както вече ти казах, аз не мога да те спра. Мога само да те придружа, за да се опитам да те опазя от беди.

— Смяташ да тръгнеш с нас? — попита Саймън.

Изпита удовлетворение и странно облекчение при мисълта, че някой друг ще сподели бремето, което му се струваше непосилно.

Тролът кимна, но усмивката му отдавна се беше стопила.

— Освен ако ти не решиш да се върнеш с мен при Джосуа, Саймън. Това може да бъде причина да не тръгна.

— Трябва да остана с Мириамел — каза Саймън категорично. — Дал съм рицарска клетва.

— Независимо че не съм я искала — подхвърли Мириамел.

Саймън изпита болезнен гняв, но си спомни рицарските канони и се овладя.

— Да, независимо че не я поиска повтори той и я погледна навъсено. Въпреки ужасните събития, които бяха преживели, тя изглеждаше твърдо решена да продължи да го наранява. — Това не променя моя дълг. — Той се обърна към Бинабик. — А щом Мириамел отива в Хейхолт, аз отивам в Свертклиф. Блестящ гвоздей е там, а Джосуа се нуждае от него. Но не мога да измисля никакъв начин да проникна в двореца, за да взема Печал — добави замислено той.

Бинабик се отпусна назад и въздъхна дълбоко.

— Значи Мириамел отива в Хейхолт да се моли на баща си да прекрати войната, а ти отиваш там, за да спасиш един от великите мечове, самотни рицарю? — Той внезапно се наведе напред и разбърка с пръчката къкрещата в гърнето смес. — Чувате ли се какви детински небивалици дрънкате? Мислех, че сте помъдрели след толкова много премеждия и смъртоносни опасности, и няма да се нагърбвате с подобни неща.

— Аз съм рицар — отвърна Саймън. — Вече не съм дете, Бинабик.

— Това означава единствено, че белите, които можеш да направиш, са по-големи — заяви тролът, но тонът му беше отстъпчив, сякаш той предварително бе убеден, че не може да спечели спора. — Хайде да се нахраним. Все пак това е приятна среща, макар и във времена на опасности.