Безбожникът [bg]

— За иззетата собственост на Хезиод, Арела и останалите — отвърна Аристандър. — За голяма изненада прислужникът на Демад се оказа много, много богат човек. Открих, че е оставил на съхранение злато и сребро у търговците близо до Пауновата порта. През последните няколко години Сократ е спечелил малко състояние.

— Господарят му Демад беше много богат човек — отвърна Александър. — Слугата му е споделял неговото благосъстояние. Доволен съм от придобивките, но не чух новини. Това ли е всичко?

Умърлушен, Аристандър отстъпи.

— Хайде, хайде — присмя му се Александър — не е време за цупене, Аристандре. Ела с нас, отиваме на разходка.

Царят почти изхвърча през вратата. Отвън телохранителите му се бяха смесили с Хора. Александър си проби път, пляскайки с ръце. Аристандър вдигна очи към небето и протегна ръка като жена към съпруга си.

— Ще го последваме ли, Теламоне?

Лекарят не му обърна внимание, дори когато Александър, осъзнал, че не вървят с него, се върна при тях.

— Хайде! Хайде!

Аристандър и Теламон побързаха да се подчинят. Навън Хефестион, Птолемей и Аминт разговаряха с Агис и Апелес. Художникът се беше преоблякъл и очевидно беше опитал да измие част от боята от ръцете и лицето си. Александър ги прекъсна. Той хвана под ръка Апелес и Агис, сякаш бяха развеселени приятели.

— Подражава на баща си — прошепна Аристандър. — Филип винаги придружаваше почетните гости до домовете им.

— Чувам те! — извика Александър. — Хайде, идвайте.

Птолемей, който вървеше зад Теламон, хвана под ръка Селевк и Аминт, подражавайки на царя. Минаха през градината на двореца.

— Искам да ви покажа нещо — възкликна Александър.

Те стигнаха до малка градинска беседка, чиито колони бяха украсени с букети черни гроздове със зелени листа и червени стъбла. По таваните се виеха рисувани гирлянди от бели и сини лилиеви листенца. Редуваха се бели и червени колони с канелюри; входната врата беше бяла, но обрамчена със синьо, подът — от полирано дърво.

— Тук много ми харесва — Александър се любуваше на беседката. — Апелес, нарисувай я и изпрати картината на майка ми.

Без да дочака отговор, той се върна отново на пътеката, която водеше към главната порта.

— Не изглеждаш много добре, Апелес — заяви Александър на висок глас. — По ръцете и лицето ти има рани. Доста си несръчен с ножа. Теламон би те посъветвал винаги да почистваш порязаното с настойка от смирна. Защо се държиш за корема? Проблеми с мехура ли имаш?

Горкият Апелес успя само да измърмори нещо нечленоразделно в отговор. Теламон дочу сподавения смях на Птолемей.

— Забелязвам, че и китката ти не е достатъчно гъвкава. Ти какво ще препоръчаш, Теламоне? — извика царят през рамо.

— Арника — отвърна лекарят.

— Радвам се, че дойде — обърна се царят към Агис. — Трябваше да доведеш и дъщеря си. Как се казва тя?