Бавачката на ангели [bg]

Никой не би повярвал, че само преди някой и друг час тук е имало стрелба, помисли си Патрик, щом акостира до кея. Всичко наоколо беше спокойно и неподвижно, почти нереално.

Още преди да успее да върже лодката, Ерика скочи на сушата и се затича към къщата. Следван плътно от Йоста, Патрик се втурна по петите ѝ. Тя обаче тичаше толкова бързо, че не можа да я настигне. Когато най-накрая се добра до къщата, Ерика вече беше вътре, прегърнала сестра си. Мортен и Ева седяха свити на един диван, а до тях стояха Мелберг и Паула.

Патрик нямаше представа защо тя е тук, но се радваше, че ще може да получи смислен доклад за случилото се.

– Всички ли са добре? – попита той и се приближи до Паула.

– Да. Само са малко разтърсени от случката, най-вече Ева. Някой е стрелял през прозореца, докато е била сама в кухнята. Огледахме и нямаме причини да смятаме, че стрелецът все още е наблизо.

– Обадихте ли се на Турбьорн?

– Да, екипът е на път. Но може да се каже, че Мелберг вече започна със събирането на улики.

– Да, открих куршумите – каза Мелберг и вдигна найлонова торбичка, в която имаше два куршума. – Не бяха много навътре и лесно ги извадих. Който и да е стрелял, трябва да се е намирал доста далеч, защото куршумите са изгубили доста от скоростта си, докато се забият в стената.

Патрик усети как гневът се надига вътре в него, но нищо нямаше да спечели, ако направеше сцена, затова пъхна ръце в джобовете си и пое дълбоко дъх няколко пъти. Като му дойдеше времето, щеше да проведе сериозен разговор с Мелберг относно правилата, които трябва да се следват огледа на местопрестъпление.

Обърна се към Ана, която се опитваше да се измъкне от прегръдките на Ерика.

– Къде се намираше по време на стрелбата?

– На горния етаж – каза тя и посочи към стълбите. – Ева беше слязла в кухнята, за да направи кафе.

– Ами ти? – обърна се той към Мортен.

– Бях в мазето, за да взема още боя. Тъкмо се бях върнал от Фелбака и на практика слязох долу още с влизането си. Малко след това чух гърмежите.

Докато разказваше, лицето му пребледня въпреки слънчевия загар.

– И на кея нямаше чужда лодка, когато пристигна? – попита Йоста.

Мортен поклати глава.

– Не, само тази на Ана.

– Виждали ли сте непознати хора наоколо?

– Не, изобщо.

Ева гледаше напред със стъклен поглед.

– Кой прави това? – попита Мортен, поглеждайки отчаяно към Патрик. – Кой ни преследва? Свързано ли е с картичката, която ви дадох?