Смъртта на една марионетка [bg]

Колин Сми седеше сам в работилницата. Беше му студено, но не му се палеше печка. Държеше в ръце гладко парче бял явор, ала красотата и шарките на дървото, които някога го караха да изпитва несравнимо удоволствие и пропъждаха отчаянието, тази сутрин бяха загубили вълшебната си способност да му въздействат успокоително. До него имаше бебешка люлка от кедрово дърво — поръчка от негов съсед. Само допреди два дни Колин внимателно извайваше листа и цветя около името БЕН. Бутна люлката с пръст и тя се залюля, шумолейки тихо сред пресните червеникави стърготини, посипали се по пода около нея. Колин стана и малко сковано тръгна из помещението — докосваше и погалваше разни неща, опипваше очертанията им и поглъщаше всяка подробност от линията и орнамента като човек, който скоро ще ослепее.

Вдигна длетото. Лакът по дръжката отдавна се беше изтъркал и тя прилепваше в дланта му със съвършенство, което му създаваше неописуемо, несравнимо с нищо на този свят усещане. Извън работилницата си и далеч от любимите си дърводелски инструменти Колин винаги се чувстваше неспокоен. Сега, убеден, че сигурно ще минат месеци или дори години, преди да ги види или докосне отново, усети огромна празнота в душата си, сякаш бе загубил най-скъпото.

Спря люлката и огледа всичко още веднъж. Чувствата му бяха объркани, ала мислите му бяха кристалночисти. Най-важно беше обещанието, което даде на Гленда на смъртния й одър. „Обещай ми — повтаряше тя през плач — да се грижиш за Дейвид.“ И той й обеща. Последните й думи (преди „беше толкова кратко“ и „довиждане, скъпи мой“) бяха: „Не позволявай да му се случи нищо лошо“.

Колин спази обещанието си. След смъртта й Дейвид беше целият му живот. Отказа се от всичко, и с радост, заради момчето. Най-напред заряза работата си като заварчик. За да може да води и да взима Дейвид от училище и да бъде с него в съботите и неделите, и през ваканциите, Колин реши да си направи частна дърводелска работилничка. Отначало не му носеше кой знае колко. В материално отношение не бяха много добре, но пък им беше хубаво да са заедно и Колин с гордост наблюдаваше как синът му развива талант в дърворезбарството, който далеч надминаваше неговите умения. На тезгяха в работилницата стояха две скулптури на Дейвид. Сериозен стар човек, прегърнал в ръка плитка кошница със зърно, сее жито; и една юница, подарък за Бен, изваяна много нежно, с приведена глава, вдигнала рога по изключително изразителен начин.