Урокът от нейната смърт [bg]

Чарли Махони беше доста отегчен от Ню Лебънън. Това, което затвърди още повече впечатлението му, беше отвратителното ядене в ресторантчето на Юъл — жилаво месо, невероятно безвкусно картофено пюре и средно лош бърбън. След тази кухня последва дълга вечер в мотелската стая и сега той се излежаваше пред малък телевизор, който не бе свързан с кабелни програми. Моментът, когато досадата стана вече непоносима, настъпи при прекъсването за реклами по Канал 7 — цели четири минути с дразнещи реклами на продукти като фураж за прасета, култиватори, стари коли и керосин.

Кой, по дяволите, купува керосин от телевизионна реклама?

Той лежеше на провисналото легло и гледаше гипсовата мазилка на тавана. Кой ли е измислил гипсовата мазилка? И защо са я лепнали на тавана, където трябва да я гледаш през цялата нощ, тъй като няма какво друго да се прави? Колко ли повлекани от колежа са лежали на това легло с вдигнати нагоре крака и са зяпали този таван, мислейки си, гипсова мазилка, кой, по дяволите, я е измислил, господи, кога най-сетне ще свърши този кучи син?

Когато на Махони му омръзна да обсъжда интериора в Средния запад, мислите му се зареяха към Ричард Гебън.

Махони, за когото не можеше да се каже, че е милозлив към хората, а най-малко към своя работодател, бе седял объркан, но искрено съчувстващ, докато гледаше как Ричард Гебън разсеяно движеше камиончето напред-назад по своето бюро, там в Сейнт Луис.

Готови елементи Гебън. Ние строим света.

— Майката на Джени, не знам кога ще се оправи от това. Може би никога. Тя вече не плаче. Нищо не прави, но понякога има едни такива, не ги разбирам, Чарли, изблици на енергия. Лежи в леглото, а после изведнъж скача и започва да лъска сребърните прибори. Приборите, Чарли. За бога, та ние си имаме прислужница.

Един реактивен самолет бе започнал да набира мощ преди излитане и грохотът изпълни кабинета. Когато вече бе достатъчно далече, Гебън отново заговори.

— Джени — бе казал той, обръщайки се към Махони, а не към духа на дъщеря си.