Урокът от нейната смърт [bg]

— Оправил си прозорците ли? — попита тя насмешливо.

— Много смешно. И намерих старото фризби.

— Довечера двамата с теб ще си поиграем.

— Дадено. Ще трябва да си вземем и по един фенер. Тръгвам. — Той потегли с колелото, без да използва ръце и се спусна надолу по алеята, докато закопчаваше ръкавиците си.

Тя го проследи с поглед как се навежда напред и мускулестите му крака завъртяха педалите. Май ще разбива доста сърца.

Вътре Сара си играеше с някаква пухкава играчка животно. След като Даян бе съобщила новината, че няма да има повече училище тази година, момичето бе цъфнало от щастие, сякаш бе Коледа. Това обезпокои Даян, която виждаше в лицето на момичето израза на разглезеното дете, което в края на краищата се е наложило.

— Слънчевия човек… Той се върна.

— Така ли? — разсеяно попита Даян.

— Той ме спаси от госпожа Биволсън.

— Сара. Говорила съм ти за това.

— Госпожа Бидърсън. — Тя скокна и изтича към кухнята.

Даян закачи якето си.

— Кой пък сега е този Слънчев човек? Кой от всички?

— Мамо. — Тя вече се сърдеше. — Това е един вълшебник, който живее в гората. Днес пак го видях. Мислех, че си е заминал, но той се върна. Омагьосал е госпожа Бивол… — Ухили се дяволито. — … Бидърсън. И сега не трябва да се връщам в училище.

— Само за срока. Но не завинаги.

Макар често да се дразнеше от упоритото твърдение на момичето, че фантастичните герои са истински, в момента на Даян й се искаше тя самата да си има един Слънчев човек, който да й помага. Или поне да направи магия и да й намери някаква голяма сума за специалното обучение. Докато преглеждаше пощата, тя попита:

— Баща ти обаждал ли се е?

— Не.

Даян отиде в кухнята и извади четири големи свински пържоли от хладилника. Накълца гъби и ги задуши леко със сушен риган и галета, после остави плънката да изстине, докато срязваше пържолите по средата.

— Сигурна ли си, че баща ти не се е обаждал? Може би е предал нещо на Джейми.

— Мамо. Ето ти го таблото. Да виждаш някакви съобщения?

— Можеше да ми отговориш както трябва — сопна й се Даян.

— Е, не се е обаждал.

Даян внимателно сряза и последната пържола.

— Никога повече няма да се върна в училище — заяви Сара.

— Сара, казах ти, това е само за…

Момичето се качваше нагоре по стълбите и си пееше весело: „Никога повече… Слънчев човек, слънчев човек…“.

Деца. Понякога…