![Всичко от начало [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/4/vsichko-ot-nachalo-bg-download.jpg)
Всичко от начало [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-070-1
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Всичко от начало [bg]». Краткое содержание книги:
— Капеланите са способни на всичко, нали? — лаконично отговори Табита, извърна се и яростно започна да тупа панталона си. Виждаше само лицето му, тяхното лице. Днес имаше мустаци. Нямаше представа как правят номера с мустаците. Могул продължаваше да стои до нея и търпеливо я наблюдаваше. Табита неохотно отново го погледна. Той й подаде грижливо подредените уплътнители.
Сваляше я. Табита не можеше повече да отхвърля тази мисъл. Спонтанно й поднасяше малки, невероятни подаръци, носеше й раци с джинджифил или пащърнак соте, точно когато умираше от глад и не й се готвеше. Това я дразнеше, не на последно място, защото самата тя го желаеше. Лесно можеше да го има, но не и докато Марко се намираше наоколо. Не и докато продължаваше да желае Марко, ала не можеше да се избави от него.
После изчезна лазерният поялник и Табита преобърна целия кораб с главата надолу, за да го открие.
Откри го, а също и кълбото омниполярен кабел за антена — в пътната кутия на Тал. Хм, със сигурност не го бе оставяла там.
Когато видя, че ги е намерила, папагалът окончателно се побърка. Той бясно закръжи наоколо, като надаваше звук, напомнящ на раздрънкана електрическа китара, после се върна в кутията и скри глава под крилото си.
— Срити наогар Нотамун! — жално изграчи Тал. — Никой не знае какви беди съм преживяяяяяяял…
— Не ме будалкай, птицо — заплашително го скастри Табита. Могул внезапно изникна до лакътя й, като правеше успокоителни жестове, но тя не искаше да я успокояват. Затръшна капака върху пернатия крадец и се отдалечи. На излизане от трюма чу папагала да имитира тракането на дефектния осев ключов кристал.
Отиде да уреди въпроса с Марко. Завари го да лежи и да чете комикси.
— Той е също толкова отвратителен, колкото и господарят му — започна Табита.
Марко енергично седна на койката и захвърли списанието настрани. То бавно падна на пода.
— Какво? Ти за какво го смяташ, за домашно животно ли? Нищо ли не си проумяла? Той е извънземен, по дяволите, разумен извънземен, трябва да си търпелива с него, да се помъчиш да го разбереш. А и какво искаше да кажеш, аз никога не съм крал нищо от теб. Посочи ми поне едно нещо. Посочи ми поне едно нещо, което съм ти откраднал.
— Посочи ми поне едно нещо, което не си ми откраднал.
Когато се върна в трюма, атмосферата беше нажежена. Обгърнала коленете си с ръце, Саския седеше на един от куфарите и обвинително гледаше брат си, който лежеше в хамака им и демонстративно не й обръщаше внимание. Стенописът бе съсипан. Някой го беше измазал с грим.
Тал висеше на стълбата с главата надолу и продължаваше да пее.
— Никой не знае какви беди съм преживяяяяяяял…
34,
Табита поправи всичко, което можеше. За да не се среща с никого, тя прекарваше дълги часове в скафандъра си, като разговаряше с корабната личност. Извадена от равновесие, приказваше с Алис повече, отколкото всеки друг път, при това не само по технически или навигационни въпроси. Избраният от самата нея спътник за това пътуване през виртуалното царство беше въображаем. Когато повече не можеш да понасяш живите същества — хора или не, — най-добрият ти приятел може да е машина.
Облече си скафандър и отвори вътрешната врата на предния десен изход. Шлюзът бе пълен с боклуци: обвивки от храна и папагалски фъшкии. Това не беше нищо ново, уверявам ви, но преди си бяха нейните боклуци, които се носеха някъде наблизо, приблизително където ги е оставила и следователно бяха естествени, почти невидими. Сега обаче я заобикаляха чужди боклуци, неочаквани и натрапчиви.
Табита отвори външната врата, закрепи осигурителното въже и скочи в празнотата. Отпадъците блъвнаха след нея като облак. Известно време предано щяха да орбитират около кораба, после действителността щеше да си ги върне.
Тя бавно заобиколи носа на „Алис Лидъл“, където можеше да седи на нищото и да наблюдава кабината. Ако видеше Тал да влиза вътре, щеше да заключи гадинката в клетка и да прати по дяволите междувидовите отношения.
В хиперпространството скафандърът е едновременно по-удобен и по-неудобен, отколкото в обикновеното пространство. Пак ти се вие свят, ако си податлив на такива неща, заради псевдогравитацията. Където и да застанеш, след малко винаги се озоваваш под кораба, носейки се към безкрайно отдалечаващия се гладък облак, „образуващ“ „пода“. От време на време виждаш неща, от които ти настръхват косите, странни изкривявания и страшни пробиви в голата нелепост около теб. Но няма перспектива, няма идея за разстояние, за ужасяващите простори на космоса, няма бездънни бездни, не ти се присмиват далечни звезди.