![Открадни си свят [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/3/otkradni-si-svyat-bg-download.jpg)
Открадни си свят [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #2
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-133-3
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Открадни си свят [bg]». Краткое содержание книги:
Кocмичecкият кaпитaн Тaбитa Джут e гeрoят нa Cлънчeвaтa cиcтeмa. Тя e пoбeдитeлкaтa нa Кaпeлaнcкитe гocпoдaри и ocвoбoдитeлкa нa гигaнтcкия извънзeмeн кocмичecки кoрaб „Изoбилиe“.
Нo триумфът нa Тaбитa Джут e крaткoтрaeн. Избуxвaт нeoбяcними прoяви нa нacилиe, нaзрявa вceoбщ бунт, зaпoчвaт дa изчeзвaт xoрa. И кoя e тъмнoкocaтa caбoтьoркa c дългo чeрнo пaлтo?
— Ти не харесваш капитана — отбеляза тя. — Само защото спря представлението на Марко Мец. — Клепачите й трепнаха при споменаването на всеобщия любимец в Литъл Фоксборн.
— Лора, това няма нищо общо с въпроса — отряза я Натали Шу. — Тя е заплаха за всички нас и трябва да бъде прибрана на топло. Няма никакви права върху този кораб. Трябва да си изберем друг капитан. Мардж например е много по-добра кандидатура.
На екрана, по Десети канал, показваха „Грозна истина“, предаване с видеоклипове, в което изтъкнати представители на обществото изпадаха в абсурдни или компрометиращи ситуации. Честа участничка беше и капитан Джут, с кадри от пиянските й подвизи или пък как дреме на мостика. Жените й се присмиваха злобно.
След като свърши „Грозна истина“, госпожа Овърхед превключи на Девети канал, в случай че покажат новини от експедицията, но вместо това течаха надписи с извинения. Малко по-късно се показа Занна Робинс, надари ги с блестящата си усмивка и прочете бюлетин от професор Ксавир, в който се казваше, че в момента групата му пресичала Супрамаргиналната джунгла и че всичко вървяло според очакванията. Същевременно предаването се извиняваше, че не разполагало с картина от мястото на събитието по „технически причини“.
Лари се подсмиваше цинично. Знаеше какви са тези технически причини: неясни изображения на хора, смалени до геометрични очертания и озарени от мътновата светлина. Ако ги забързаш, губиш и малката прилика с действителността, а решиш ли да ги покажеш в едър план, отблизо, настъпва пълна бъркотия.
А там имаше много добри приятели на Лари.
— Пропаднали са в дупка на времето, ето какво е станало — озъби се Лари на трепкащия екран.
— Ти да си мълчиш за това — подвикна му някой от съседния ред. — Нима очакваш да го покажат по Девети канал?
— Ако питате мен, някой смелчага трябва да го каже на капитана — инатеше се Лари, тропайки нервно с пръсти по бюрото.
Пещерата беше озарена от мощни рефлекторни лампи. Наричаше се, Мезон зугу, „Сънят на праведните“.
От покрива висяха дълги знамена с надписи и рисунки от Библията и стари анимационни филми. Лари насочи камерата към олтара, където бяха поставени три високи, пластмасови фигури: Света Мария, дебел бял мъж в светло поръбено наметало и най-отпред — някакъв капелански отец, издокаран в тога.
Ето че се появи Петела, отец Льо Кок, с бродирана риза, размахващ бастунче с рубин на върха. Лари смени ъгъла и показа публиката. Обичайното сборище: хора и алтециани, окичени с пера и гривни, облечени с евтини костюми и плътно прилепнали найлонови ризи. Всички крещяха, размахваха ръце и издаваха невъобразими звуци.
Петела им припомняше нещата, които бяха изгубили безвъзвратно.
— Братя и сестри, погледнете през прозореца! Какво виждате там? Виждате ли Земята, с нейните прекрасни градини?
— Не! — бе хоровият отговор.
— Виждате ли Марс? Виждате ли Юпитер, коронования крал на планетите?
— Не! — извикаха присъстващите. — Не! Не! Не!
— А какво виждате? — попита ги отец Льо Кок и ги остави да се надвикват. — Аз ще ви кажа какво виждате! — прекъсна ги накрая. — Нищо! Вие виждате лицето на голямата Бездна, надниквате право в Безконечния мрак на греха и покварата!
— О, спасете ни, братко Феликс и братко Зекил! — провикна се изплашен женски глас.
Льо Кок беше в стихията си. Позлатените му копчета проблясваха на светлината на свещите.
— И кой ще ви води из Безконечния мрак, което е другото име на Бездната? Кой ще ви отведе при Храма на праведните, който ви се пада по право? Кому ще се молите вие, чада мои? Нима ще се молите на капитана, казвайки; „Спасете ни, капитан Джут?“
— Не!
— Ще се молите ли тогава на онази господарка на паяците, Мадам Херувим, казвайки: „Херувиме, спаси ни задниците?“
— Не! — извикаха всички в един глас. Лари потърси с поглед херувима, но тя се бе заровила из дисковете и не обръщаше внимание на репортажа.
Петела се наведе над предните редици и лицето му се скри в сянката на широкополата шапка.
— А ще се молите ли на госпожицата без име?
Помещението се разтърси от възмутени ревове. Сякаш всеки от присъстващите бе пострадал лично от ръката на този вечно изплъзващ се дух. Може би вярваха, че наистина е така. Знаеха, че тя е само крадец. Но дали заради нея не бяха изгубили домовете си, роднините, дори познатия космос.