Открадни си свят [bg]

Във Висящите градини Ниглон Леглой дебнеше в засада диви котки. Беше приседнал на една издатина, зад завеса от листа и чакаше някоя котка да се появи на откритото пространство пред него. Досега не можеше да се похвали с особен успех, но нямаше нищо против, защото така си спестяваше усилието да се прицелва и стреля, както и яда, ако не уцели.

Ниглон знаеше, че рано или късно някоя котка ще си покаже носа. От време на време дори дочуваше ръмженето им от далечните храсталаци. Понякога зърваше за секунда жълтеникавата им козина между листата, но те изчезваха пъргаво, преди да съумее да реагира.

Беше се въоръжил с огнестрелно оръжие, 282-калибрен „Лафам“, с компютризиран оптически мерник и изкуствено омекотен приклад. Не беше негов, принадлежеше на Дог, който пък на свой ред го бе получил от Грант Непреклонния. Дог бе заявил, че Леглой може да го вземе на заем и дори го бе подканял да потренира с него, за да привикне с тежестта му. Оръжието наистина си го биваше, елегантно изработено, удобно за действие. Леглой бе прекарал тук цялата сутрин, бе стоял съвършено неподвижно, с изострени докрай сетива, улавяйки и най-малките вибрации. Чувстваше се, както вероятно са се чувствали на Венера ловците на динозаври, спотаени из тамошните храсталаци. Веднъж Леглой бе гледал филм за лова по онези места.

— Как върви? — попита зад него Маймуняка. Леглой едва не падна от скалната издатина. След това завъртя бавно глава и погледна неочаквано появилия се отзад спътник. Маймуняка изглеждаше както обикновено, като че ли преди малко бе изплувал от дъното на маслен резервоар. Зъбите му бяха мъхестозелени.

— Току-що избяга — рече Ниглон Леглой.

— Ти да не ми се разсърдиш — промърмори Маймуняка и се дотътри до него.

Леглой очакваше съобщение, заповед, призив. Но Маймуняка изглежда бе дошъл тук само за да убие някой и друг час стърчеше до него и разглеждаше храсталаците. Нещо се размърда отсреща.